Текила и синьо алиби
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: solomon vs. lord #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Радкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Текила и синьо алиби». Краткое содержание книги:
Постави я обратно на дока, сякаш беше от стъкло, и я погледна право в очите.
— Тори, наистина ми липсваше.
Тори. Никой не я беше наричал така от дванайсетгодишна възраст. В интерес на истината, Джуниър беше единственият, който я наричаше така. И точно сега й прозвуча толкова мило и толкова любвеобилно, че усети как се изчервява.
Джуниър размени любезности със Стив и Боби, като през цялото време гледаше Виктория право в очите. И преди ли усмивката му беше толкова ярка, а очите му толкова морскосини, почти като цвета на едни от сенките й — „Адриатическа синева“. Наблюдаваше го как се бърше с хавлията и нахлузва ленени шорти над банските. Плътният златист оттенък на кожата му, вкусът на солена вода от целувката му, топлината на морския бриз… толкова много усещания я бомбардираха.
Гол до кръста и бос, почти готов Тарзан, Джуниър повлече гостите си нагоре по каменната пътека, която водеше към къщата „Каса дел Сол“ — според направения с вкус надпис, вграден в стена от покрити с корали камъни.
— Татко ми каза колко красива си станала — започна Джуниър, — но… уау! Нямам думи.
— Много мило! — Виктория усещаше присъствието на Стив и долавяше неудобството му.
— И важна адвокатка при това. Уау!
„Уау“ явно беше ключов компонент от вербалния арсенал на Джуниър. Добре де, не беше отличник в Пайнкрест, но беше избран за най-популярното момче на гимназията. И сега, когато се беше превърнал в бронзов Адонис, в ума на Виктория се въртеше само едно: да станеш виден учен не е най-важното.
— Всичките тези години… — каза Джуниър, като остави изречението недовършено.
— Да — отвърна тя.
— Спомняш ли си карнавала, който Бъни Флаглър организира в „Ла Горе“?
— Ти беше Зоро, а аз Жената Чудо.
— Промъкнахме се до осемнайсетата дупка.
— И пръскачките се включиха — разсмя се Виктория, спомняйки си алкохола в пунша; бандата, която свиреше кавъри на „Игълс“ и мляскането във влажната нощ.
Стив прочисти гърлото си, звук от ръмжащо куче.
— Веднъж ходих на маскарад, облечен като Дейвид Копърфилд.
— Великия маг — отвърна Джуниър.
— Героят на Дикенс — поправи го Стив.
— А, да.
— И той е бил сирак като мен.
— Ти не си сирак, чичо Стив — каза Боби.
— Но исках да бъда.
— Защо? — попита Джуниър.
— Едва ли ще ме разбереш — рече Стив. — Ти живееш в „Каса дел Сол“. — Аз съм живял в Мрачната кула.
— Може да се е нуждаела просто от пребоядисване — предположи Джуниър и сърцето на Виктория се сви. Наистина ли литературните препратки го подминаваха като катамаран, понесен от вятъра? Но Джуниър се разсмя и те разбраха, че се шегува. — Понякога ми се иска да съм имал Дикенсов тип възпитание. Гради характер, не мислите ли?
— При Стив не се е получило — отвърна Виктория.
Какво ще кажеш сега, Стив? Най-готиното момче от Пайнкрест може да те настигне.
Наклонът леко се увеличи, докато каменната пътека извиваше покрай кокосовите палми.
— Стив, движиш се като атлет — каза Джуниър.
— Бройкаш задника ли? — изстреля веднага Стив.
— Не, сериозно. Походката ти. Грациозна е.
— Чичо Стив е играл бейзбол в Университета в Маями — гордо заяви Боби.
— Виждаш ли — рече Джуниър, — веднага ги разбирам тия работи.
Виктория направи бърза равносметка на ситуацията. От една страна беше Стив, сърдит като скункс, а от друга — Джуниър, излъчващ очарование. Безхитростен и самоуверен. Как да не го харесва човек!
— Чичо Стив все още държи рекорда за най-много откраднати начални удари в плейофите.
— Уау! — възкликна Джуниър. — Играл ли си в световните серии за колежите?
— Да, но не обичам да се хваля с това.
— Много ясно — отвърна Боби. — Изкарали са те на трета в мач от Шампионата.
— Сериозно? Това е доста трудно, нали? Да те изкарат от трета база, имам предвид.
— Лоша топка — защити се Стив. — Паднах, затова ме удари.
— Но чичо Стив здравата си изпатил — продължи Боби. — Паднал върху девета. Това коствало титлата на „Кучетата“. Затова го наричат Соломон Падналия.
— Благодаря ти, хлапе — каза Стив.
— Много лошо, Стив — отвърна Джуниър. — Нямах представа.
Това отвори очите на Виктория. „Движиш се като атлет“, а? Джуниър нарочно беше насадил Стив. Нарочно беше решил да извади на показ най-унизителния момент от живота му.
„Нямах представа.“ Ха! Много добре знаеше какво правиш.
Значи беше проучил Стив. И нея също, предположи тя. Означаваше още, че порасналият Джуниър имаше не само бронзов тен и удивителни гръдни мускули.
— Не обичам груповите спортове — отвърна Джуниър, когато се приближиха до къщата. — Вероятно защото съм единствено дете.