Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Не му оставаше нищо друго, освен да се прибере у дома.
Ала нощта още не бе приключила.
Къщата му бе в стил викторианска гара — с дълъг коридор от едната страна, чиито стаи гледат към лицевата страна — на около петнайсетина пресечки от плажа, точно в пояса от почти целогодишните мъгли на Сан Франциско. Той бе навлязъл в плътната им стена и докато стигне до своята улица, предните му чистачки не спряха да отмерват постоянния си такт. Разбира се, нямаше свободно място за паркиране, но тази нощ той реши да рискува и остави колата си в забранена за паркиране зона, точно зад ъгъла на „Клемънт“. Пресметна, че при всички случаи ще стане и ще излезе преди изгрев — през повечето дни пътните патрули се раздвижваха доста по-късно.
Къщата бе разположена между два четириетажни блока и на около метър и половина навътре от тротоара. Харди не я виждаше, докато не се озова точно пред нея. Докато отваряше портичката на бялата дъсчена ограда, не видя и Моузес, приседнал на тъмната веранда с гръб към вратата.
— Къде е тя?
Едва не падна, изненадан от гласа, разнесъл се сред непроницаемата нощна мъгла. Когато се посъвзе и закрачи напред, не се впусна в излишни приказки:
— Още е в затвора. Да влезем вътре.
Ерин седеше по халат, с подвити под тялото крака на дивана под прозореца. Щорите бяха спуснати да скрият мрака и мъглата. Моузес закрачи напред-назад пред жаравата в камината. Ед Кокран тихичко похъркваше в любимия шезлонг на Харди, така че той взе един от столовете в кухнята и го възседна наопаки. След като ги забавлява двайсетина минути с отбрани откъси от несполучливите си нощни опити, той ги запита дали някой от тях е чувал Франи да говори за Рон Бомонт, децата му, смъртта на Брий или каквото и да било, свързано с тях.
Моузес спря да крачи, скръсти ръце и се намръщи. Обичал сестра си, но бил собственик на бар „Литъл Шамрок“ и баща на семейство и нямал време да споделя с нея разни по-особени преживявания.
Харди обърна очи към Ерин. Тя се раздвижи на мястото си и се загледа някъде в пространството между двама им.
— Ерин — подкани я той. — Какво има?
Тя отново се извърна към него.
— Не зная. Не съм убедена, че е нещо сериозно. Никога не е споменавала имена. — Тя се подвоуми и Харди се насили да изчака, докато Ерин измисли как да се изрази: — От думите й предположих, че става дума за друга жена, за някоя майка от „Меривейл“, но може и да е било свързано с това.
— С кое?
Ерин въздъхна — ненавиждаше да издава поверените й тайни, ако се окаже, че става дума за тайна.
— Не ми е съвсем ясно, но някой от приятелите й — може да не са тези Рон и Брий — очевидно преди много време, преди години, е имал несполучлив брак. Сега новата двойка води друг живот тук и внезапно тази личност се е уплашила, че някогашната половинка ще довтаса и ще започне да създава неприятности.
— Какви неприятности?
Ерин отново се раздвижи, няколко секунди чопли някакво конче на халата си за баня.
— За попечителство, струва ми се.
— Изключено! Разводите не приключват, докато не се уредят въпросите с попечителството. И как изобщо е станало дума? Ако това е голямата й тайна, не разбирам защо…
— Не казах, че е това, Дизмъс. Нямам представа дали има нещо общо. Ето това ми разказа, а после отказа да продължи, сякаш си спомни, че не бива.
— Това ще да е — заключи Моузес.
Харди не бе толкова убеден, но в сегашното си положение би приел каквото и да било.
— Преди всичко как възникна тази тема?
Ерин поклати глава, като че ли тя самата не бе много сигурна.
— Просто седяхме и гледахме Ребека и Винсънт в задния ви двор… преди има-няма две седмици. Децата прекарваха великолепно следобеда си, играеха, смееха се и бяха чудесни. Както и да е, Франи най-неочаквано, като гръм от ясно небе, заяви, че изобщо не си представя как би водила нормален живот, ако някой се опита да й отнеме децата. Казах й, че няма за какво да се безпокои — откъде й хрумват подобни мисли? И тя понечи да разкаже нещо за този свой приятел или приятелка, точно каквото ти предадох, нищо съществено. Не спомена име, но тази вечер, като ме попита, хрумна ми, че може би е този Рон.
— С това навярно се обяснява бягството му — намеси се Моузес.
Харди копнееше да чуе поне някакъв отговор, но не сметна този за правилен.
— Не сме сигурни, че е избягал, Моузес. Може да е при някоя от бабите, кой знае.
— Е, и как ще разберем?