Клопка за двама
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелина Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клопка за двама». Краткое содержание книги:
— Той е влюбен в нея — прошепна Джулиан. — Кълна се във всичко свято, че той е лудо влюбен в нея. Само истинска любов може да накара Франк да зареже такава важна сделка и да отиде на риболов. — За известно време той наблюдава шефа си, който се отдалечаваше по пътеката. Разбира се, Франк въобще не познаваше жените и щеше да обърка всичко — тъй като винаги бе провалял връзките си с жени. Франк бе на мнение, че никоя жена не е по-важна от сделките и бизнеса. Помощникът имаше задачата да разкарва жените около него. Бяха го замервали с чинии, бяха го наричали с обидни думи на четири езика.
Точно заради това Джулиан бе започнал да става неспокоен, искаше му се да опознае живота, по-различен от този, в който Франк Тагърт му нарежда какво да прави.
Той се обърна към хижата и видя, че Ранди опаковаше храна и прибори. Сега Франк бе помолил тази жена да се омъжи за него. И като го познаваше, си представяше как е направил предложението, все едно се обръща към борда на директорите. Без страст, без фойерверки, без уверения за вечна любов. Просто: „Искам да ти предложа нещо. Ще се омъжиш ли за мен?“
Джулиан смени костюма си с дънки и пуловер, като не спираше да мисли за шефа си. Никой не познаваше Франк по-добре от него. Повечето хора, включително и Ранди, си мислеха, че той няма сърце, ала Джулиан знаеше, че не е така. Франк умееше да се контролира, лоялността му бе непоклатима. Когато Джулиан катастрофира с ферарито, той откри най-добрите лекари от Лондон и Ню Йорк. Когато съпругът на госпожа Сайлън за малко не й отне децата, Франк тайно се погрижи съдебната заповед да се отмени. Той често помагаше на хората; просто не искаше те да разбират за това. Не желаеше да разваля представата за себе си като за безмилостен бизнесмен.
Винаги се отнасяше честно към служителите и семейството си. Не с онази човешка топлота, но никога не ги бе излъгал. Като че ли единствено с жените му бе трудно да общува.
Ала преди две години нещо се бе случило, нещо, което коренно промени Франк, а Джулиан не знаеше какво е то. А откакто си бе счупил ръката, като че ли още повече се бе променил. Играеше хандбал толкова свирепо, като че ли от това зависеше животът му, блъсна се в стената и удари много лошо дясната си ръка. Франк лежа два часа в операционната. Джулиан бе там наред с повечето представители на семейство Тагърт. Те бяха шумно и щастливо семейство, пълна противоположност на Франк и неговото хладно държание. Шегуваха се безмилостно с него заради характера му.
Доколкото бе известно на Джулиан, той не бе виждал Франк дори да потрепери от болка, ала нещо се бе случило в последно време, защото той бе отменил няколко много важни срещи и бе заявил, че за известно време ще си почине в хижата в Скалистите планини и не желае да бъде обезпокояван. Джулиан не се осмеляваше да го попита защо, ала брат му го попита и отговорът на Франк бе, че иска да се излекува и да размисли.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Докато ловеше риба с Джулиан, Ранди си помисли, че днес е най-прекрасният ден от живота й. Всичко, което правеше и казваше той, бе забавно. Той флиртуваше с нея, шегуваше се, прегръщаше я, за да й покаже как слага стръвта на въдицата. Караше я да се кикоти и да се държи като тинейджърка.
През цялото време Ранди поглеждаше скришом към Франк, който седеше сам и мълчаливо ловеше риба. Вероятно ръката го болеше, ала той не издаваше болката си.
— Интересуваш ли се от него? — попита Джулиан, когато я видя да го наблюдава.
Франк седеше на разстояние от тях.
— Разбира се, че не. Не се интересувам от мъжете заради парите.
— О, разбирам. И какво искаш от един мъж? — Той се престори, че я гледа похотливо.
— Голяма любов. Истинска любов. Искам да му вярвам. Да съм сигурна в него. — Тя се усмихна. — И голяма къща сред овощна градина.
— Не се заблуждавай, Франк е най-лоялният мъж, когото познавам. Веднъж да те вземе под крилото си, той винаги ще те защитава.
Тя отново погледна Франк. Той бе висок и широкоплещест, тъмните му очи бяха интригуващи, но… Но беше толкова странен, първо й предлагаше женитба, на следващия ден дори не я поглеждаше.
— Да се обзаложа ли какво си мислиш? — попита Джулиан.
— Само си мислех, че той дори не ме забелязва.
При тези думи Джулиан се засмя.
— Франк мрази риболова. Единствената причина да дойде тук бе да се увери, че няма да те докосвам.
Тя примигна.
— Но той лови риба. Сигурно му харесва.
— На Франк му върви във всичко освен с жените.