Крадец на сърца
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на сърца». Краткое содержание книги:
И после светът без предупреждение се промени. Очите й помръкнаха и в замъглената им сивота Патрик видя нещо, което много приличаше на страх.
Страх.
— Доктор Фолкнър? Вие ли сте?
Учтивостта накара Патрик да се обърне по посока на гласа, да се усмихне и да отговори.
— Здравей, Джан.
— Здравейте — отговори лаборантът от рентгеновото отделение, доволен, че лекарят е запомнил името му. — Страхотен магазин, нали?
— Да — разсеяно отвърна Патрик. — Така е.
Той се надяваше, че жената няма да си тръгне. Но когато се обърна, след като разговорът приключи, тя бе изчезнала.
Остана само споменът за учудването… и страха й.
През следващата седмица Патрик непрекъснато мислеше за нея и няколко пъти отиде в „Ариел“, надявайки се да я види отново. Но напразно.
Вероятно тя пазаруваше само във вторник, в полунощ. В такъв случай, той щеше да бъде там. Довечера.
Както винаги, преди да си тръгне, Патрик се отби в спешното отделение.
— Аха, ето ви — поздрави го Триш.
Той погледна пейджъра си. Нямаше съобщение.
— Търсили ли сте ме?
— Не аз. Доктор Прентис иска да ви види.
Името беше познато. Но Патрик се бе съсредоточил в настоящия момент. Наистина ли бе забравил за уговорка с колега? Толкова ли разсеян беше? Да, вярно че беше много зает. И обезпокоен. Кожата му беше неестествено бледа. Пък и мислеше за онази жена.
— Аз ли поисках да се срещнем тук?
— Не — отговори Триш. — Тя иска да ви види. Казах й, че винаги се отбивате тук, като си тръгвате, и ви очаквам всеки момент. Това беше преди малко.
— Кога?
— Преди два часа.
— Защо не се обади на пейджъра ми, Триш?
— Аманда ми каза да не го правя. Нямала нищо против да чака.
Къде е тя?
— В стаята за персонала.
Питър угрижено забърза натам.
Доктор Аманда Прентис. Той си спомни, че тя е приятелка на Кейтлин. Жената, с която Кейтлин искаше да го запознае.
„Психиатър? Не, благодаря, Кейтлин.“
„Не се опитвам да ви сватосвам, Патрик! Нямаш нужда от ничия помощ в това отношение. Пък и Аманда… Ами, трябва да се запознаеш с нея. Тя е толкова различна.“
И сега Патрик щеше да се запознае с приятелката на Кейтлин. „Съжалявам, Кейтлин, но съм сигурен, че няма да ми хареса.“
Но той вече я бе харесал — като лекар, който бе помислил, че Патрик е с пациент, и не желае да се натрапва. Всъщност той беше в библиотеката на болницата и правеше проучвания на компютъра, потискайки нервността си, докато станеше време да отиде да потърси онази жена.
Но се оказа, че тя го е намерила. И едва ли го бе издирвала. Дори да не бе видяла месечния брой на вестника със снимката му, психиатърката с червеникавозлатистите коси несъмнено бе чула името му, когато Джан го бе поздравил в „Ариел“.
Тя стоеше с гръб към него и четеше съобщенията на информационното табло.
— Аманда.
Въздействието на гласа му беше мигновено. Слабото й, стройно тяло се вцепени.
После тя се обърна и решително се вторачи в очите му.
— Здравей, Патрик.
— Най-после се запознахме.
— Да. Онази нощ в „Ариел“ аз… — Гласът й постепенно заглъхна. Аманда не можеше или не искаше да обясни защо бе избягала.
Нито защо искаше да избяга и сега. Сигурно след миг щеше да си тръгне. Кейтлин искаше да се запознаят и Аманда бе изпълнила желанието.
Но Патрик бе застанал на пътя й. Не, той нямаше да й попречи да избяга. Тя беше свободна да си тръгне.
Само нежността в сините му очи й казваше колко много иска да остане.
— Какво правеше онази нощ? — попита той.
„Опитвах се да кажа нещо и да се приближа до теб, вместо да отмина. Но не можах.“
— Какво съм правила?
— Сякаш разглеждаше цените на чая. Толкова ли много са се повишили?
— Не, Но бяха озадачаващи.
— В какъв смисъл?
— На етикетите на лавиците са написани цените за унция, за петстотин грама и за пликче чай.
— Не знаех това. Винаги съм мислил, че е по-евтино да купуваш от най-големите пакети. Но щом цените са раздробени и опитните клиенти им обръщат внимание, сигурно не е така.
— Често, но не задължително.
„Тогава наистина проверяваш цените? И пресмяташ наум? И когато видиш грешка, уведомяваш управителя, за да не се подведат и други клиенти?“, помисли си Патрик.
Той знаеше, че отговорите на всичките му въпроси са положителни.
А отговорите на въпросите, които се носеха във въздуха? Усещаш ли магията между нас, Аманда?
Вълшебният миг внезапно бе прекъснат, когато се появи задъханата Триш.
— Аманда! Слава Богу, че още си тук.
— Какво има, Триш?
— Трябваш им в травматологията. Веднага!