Господарят на рая
- Автор: О’Нийл Катрин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на рая». Краткое содержание книги:
Той забеляза блясъка на острието в момента, в който тя го откачаше от стената. Сграбчи ръката й вбесен и я стовари в краката си. Но не си беше направил сметката за умението й да върти шпагата. Принудена да се бие с него, тя завъртя оръжието над главата си и опря острието в гърлото му.
7.
Той застина на мястото си, но очите му гледаха с болезнено неверие.
— Значи би ме убила?
— За да се спася от изнасилване бих те ранила така, че да съжаляваш, че не съм те убила.
Той се опита да пристъпи напред, но с мълниеносно движение тя опря шпагата в слабините му и го накара да замръзне. Мъжът не смееше да мигне.
— Не съм мислил да те изнасилвам — каза той сковано, като владееше гласа си. — Мога да те накарам да ме пожелаеш така силно, че да ме молиш да те взема.
Пренебрегвайки трепването, което почувства в себе си, тя стисна оръжието по-силно.
— Излез!
Все още зависим от опряното в чатала му острие, той й хвърли дълъг, замислен поглед.
— Предупреждавам те, че няма да те оставя току-така. Когато отплувам за Д’Арос, ти ще дойдеш с мен.
— Размърдай се! — заповяда Габриела. Премести бързо острието на гърлото му и го побутна към вратата, а после нагоре по стълбите. Когато излязоха на палубата, някои от хората му ги наобиколиха, стъписани.
— Capitao?… — промълви един от тях, озадачен.
Габриела дори не се спря. Боят беше престанал и корабите бяха привързани с вериги един за друг. Труповете бяха подредени в редици по бордовете. Ранените стенеха жално. Мирисът на барут пронизваше въздуха.
Побутвайки го с острието, Габриела поведе пленника си към дъската, която свързваше двата съда. Хората на Родриго ги зяпаха невярващо. Най-накрая тя спря. Пиратът до нея стоеше с високо вдигната поради опряното оръжие глава и здраво стиснати юмруци. Габриела виждаше гнева му зад застиналата фасада.
— Capitao — извика един от наемниците му, — как може?
Явно никой от тях не беше виждал досега капитана си в такова недостойно положение. Очите на Родриго бяха втренчени в пространството пред него; унижението се бореше с гордостта му. Габриела се възхити на хладнокръвието и на лъвската му грация. Едва ли му беше лесно да е подчинен от една жена със собствената му сабя, пред очите на всичките му хора.
Когато за последен път беше видяла Кълън, той лежеше като парцал на пода и трепереше. Сега стоеше заедно с групичка други затворници, привързани един за друг около мизанмачтата.
— Габи… — промълви той, взирайки се ужасено в сестра си. Тя не му обърна внимание и се съсредоточи, за да удържи неподвижна сабята до гърлото на Родриго.
— Искам да ми обещаеш, че ще ме пуснеш да си вървя — каза му тя така, че всички да я чуят.
Той не отговори.
Тя притисна острието по-силно.
— Кажи го — заповяда му. Капка кръв се стече по шията му.
— Обещавам — процеди той.
— Кажи го така, че да те чуят хората ти.
Всички се бяха събрали около тях. Родриго завъртя глава нетърпеливо. При това движение сабята го поряза и от мощния му врат рукна кръв, която изцапа бялата му риза.
— Обещавам да те пусна да си идеш.
— Мен, капитана и целия екипаж на кораба ни.
— Теб, капитана и екипажа — потвърди той. Тя отслаби мъничко натиска на оръжието.
— Закълни се в честта на семейството си, Родриго.
Той срещна погледа й. Очите му почти я отхвърлиха назад към борда.
— Честта… на… семейството ми — произнесе той с гласа на човек, докаран до ръба на търпението си.
— Много добре — каза тя. — Вярвам, че ще сдържиш тази клетва.
Родриго вдигна ръка и рязко отмахна шпагата от гърлото си. Тя поряза дланта му, но той сякаш не забеляза. Габриела инстинктивно се отдръпна, очаквайки той да си отмъсти, веднъж избегнал опасността. Но той просто й отне оръжието, обърна се и си тръгна. Хората му го последваха с очи, сякаш не можеха да решат как да преценят случилото се. Лейтенант Уолис подвикна след него:
— Значи изминахме целия този път заради нея, а ти ще я оставиш да си иде, така ли, човече?
Капитанът на пиратите спря за момент, взирайки се в морето и сякаш преценявайки мислите си. После очите му се обърнаха към Габриела и тя се почувства гола под погледа му.
— Хванете брата — заповяда той.
За момент думите му не достигнаха до съзнанието й. Изведнъж пиратите започнаха да развързват Кълън и тя осъзна какъв ужасен и непредвиден обрат са взели събитията. Решена да не позволи да я сломят, тя каза надменно:
— Не ставай глупак, Родриго. Какво ще правиш с Кълън, когато аз съм тази, която искаш?