Фуенте Овехуна
- Автор: де Вега Лопе
- Год: 1951
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Инджов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фуенте Овехуна». Краткое содержание книги:
е тук!
Менго (зад сцената):
Пребийте го!… Подлец омразен,
две хиляди камшика оня ден
той ми удари!
Фрондосо (зад сцената):
Бийте и за мен,
дорде издъхне!
Лауренсия:
Да вървим!
Паскуала:
Ще пазим
вратата, чакай!
Барилдо (зад сцената):
Как? Да спра? Плачи
сега, проклетнико!
Лауренсия:
Отивам!
Гневът ми днес не трябва да изстива!
Барилдо (зад сцената):
Тук е Ортуньо!…
Фрондосо (зад сцената):
С меч го съсечи!
Девета сцена
Флорес, преследван от Менго, Паскуала, Хасинта, жени, после Лауренсия и Ортуньо
Флорес:
Не съм виновен!… Моля за пощада!
Менго:
Не помниш ли, че беше сводник?… Аз
пък не забравям!… Както оня час,
когато ме преби!…
Паскуала:
Спри! Той се пада
на нас, жените, Менго!
Менго:
Умна реч!
По-страшна смърт не ще му пожелая!
Паскуала:
Ще отмъстя аз и за тебе!
Менго:
Зная!
Хасинта:
Умри, развратнико!
Флорес:
От женски меч?…
Хасинта:
Честта ти ли петним?
Паскуала:
Твар миризлива!
Хасинта:
Достави ти на своя господар
най-срамните забави! Подла твар,
смърт!…
Паскуала:
Смърт!…
Флорес:
Жени, бъдете милостиви!…
(Появява се Ортуньо, преследван от Лауренсия)
Ортуньо:
Не съм аз… Чакай…
Лауренсия:
Зная каква си чума!
Жени, след мене!… Да окървавим
оръжия!…
Паскуала:
Да мрем, но да мъстим!
Всички жени:
За краля! За Фуенте Овехуна!
Десета сцена
Дворецът на крал дон Фернандо в Торо.
Крал Фернандо, дон Манрике, Магистър
Дон Манрике:
Добре е, че и този път
атаката ни бе успешна
и че войската ни не срещна
с противодействие врагът.
Отпорът беше доста вял,
но — да говорим справедливо —
дори при силна съпротива
би паднал Сиудад Реал.
Де Кабра още е в града,
готов за бой — ако след време
врагът атака предприеме
да си възвърне крепостта.
Кралят:
Това е правилно решено.
Де Кабра нека там стои,
войските да преустрои
и пази прохода безсменно.
С присъствието си ще спира
Алфонсо, който в този час
замисля битка срещу нас
и в Португалия събира
войници. Но като се знае,
че графът е във крепостта,
да му изпита смелостта
едва ли някой ще желае.
Дългът на графа отреди
да дебне за опасност вража
и като денонощна стража
за кралството ни там да бди!
Единадесета сцена
Същите и Флорес, ранен
Флорес:
Кралю Фернандо благоверен,
комуто дало е небето
венеца славен на Кастилия
като на мъж със чест и доблест,
ще чуеш вест за най-жестоко,
най-страшно зверство, за което
не се е чувало до днес
по цялата земя!
Кралят:
Разказвай!
Флорес:
Не позволяват мойте рани
да ви опиша най-подробно
какво се случи — нямам време,
животът ми отлита вече…
Аз от Фуенте Овехуна
пристигам, дето бях свидетел
как жителите на градеца,
освирепели до безумие,
убиха своя господар!
Фернандо Гомес, командорът,
убит бе от тълпа коварна,
покорно свеждала до вчера
глава под неговата власт!
На тия селяни им стига
дори съвсем нищожен повод
за да се сметнат недоволни
и да крещят: „Смърт на тирана!“