Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Наслаждавай му се докато можеш — прошепна едва чуто.
— На какво?
— На живота. Танцувай и се весели. Тя го погледна и каза замислено.
— Философските разсъждения съвсем не ти подхождат.
— Може и така да е. Просто се опитвах да поставя своите дребни проблеми в някаква перспектива. Това все още е темата на деня, между другото.
— Радвам се да го чуя.
— Освен това последното убежище на обезпокоения дух е религията. Ще се отбия да разговарям с отец Саймс.
Тя помисли за момент:
— Защо не? Това е много по-добре, отколкото да разговаряш със съпругата си. Пък и той не може да свидетелства срещу теб. Което, между другото, ми напомня, че не си ми казал какво ти е говорил Фил Слоун.
— А защо трябва да ти казвам? Ти сама случайно се издаде, че си разговаряла с него лично. Това, разбира се, са разговори на четири очи. Ще намекна на стария Саймс, че негов свещен дълг е да бъде дискретен.
Марси не каза нищо.
Тайсън се върна към предишните си размисли.
— Но животът е добър. Поне за нас. Няма война, няма депресия, няма глад, няма граждански вълнения.
— Да, няма такива неща в Гардън Сити, известно още като „Райската градина“. Това място е изолирано от реалността.
Тайсън изпусна дълбока въздишка. Помисли си, че съвсем несъзнателно бе повел разговора за Гардън Сити — любимата тема на Марси — за да откъсне мислите си от другите неща. Марси бе продукт на аристократичния западен район на Манхатън и той бе убеден, че на нея й се иска да се върне назад към първоначалните си корени. Сякаш разгадала мислите му, тя каза:
— Не можеш повече да живееш тук, ти го знаеш.
— Мога да живея където си поискам, по дяволите.
— Не можеш.
Марси се замисли. Точно когато Тайсън реши, че са пред поредния семеен скандал, тя неочаквано се разсмя. Той я погледна, а тя попита:
— Замислял ли си се понякога, че винаги започваме да се караме, когато не искаме да ходим някъде?
— Да, замислял съм се. Тая кола е направила много повече обратни завои, отколкото който и да е бумеранг. — Той спря под козирката на хотела. — Но тоя път стигнахме там, където бяхме планирали.
Пиколо в зелена ливрея и цилиндър отвори вратата от страната на Марси. Друг от обслужващия персонал отвори на Тайсън и той му отстъпи волвото срещу квитанция за паркинга. Портиерът ги поздрави, когато минаха покрай него и се запътиха към фоайето, облицовано в розов мрамор. На един плакат на ръка бе написано:
Стрелката сочеше наляво.
— Ела първо да те черпя едно питие — каза Марси. Всички маси в осветената Ловна зала бяха заети, но Тайсън намери свободен стол на бара и Марси седна, а той застана прав до нея. Поръча си скоч, а тя — чаша бяло вино. И двамата се оглеждаха наоколо, докато очите им свикваха с тъмнината, и кимнаха за поздрав на няколко човека.
Донесоха питиетата им. Тайсън разбърка скоча си, после каза:
— Дали не съм полудял, че съм тук? Или пък съм прекалено безочлив?
Марси вдигна чашата си с вино.
— Все някога ще можеш да си отговориш на тоя въпрос. Засега никой не знае как да се отнася с теб.
Тайсън се облегна на бара и отново се заоглежда наоколо. По стените висяха картини, изобразяващи английски ловни сцени, и единствено те напомняха, че първоначално Ловната зала в действителност е била място, където са се събирали членовете на Ловния клуб „Медоу Брук“, след като дълго са тичали подир своите хрътки на лов в гората.
Тайсън разсъждаваше на глас:
— Старата зала ми харесваше повече. Марси облещи очи.
— О, Исусе Христе! Ако още веднъж чуя това от устата на такива като теб, дето се бият в гърдите, че са едни от първите заселници, ще повърна.
— Ами да, това бе страхотно място. — После добави заядливо: — В стария хотел бе седалището на Републиканския клуб на окръг Насау. Навремето работех на доброволни начала за тях. През 62 — ра тук си имахме Златен фонд за събиране на помощи.