Сега и във времето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Time and Again #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Бистра Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сега и във времето». Краткое содержание книги:
Много са въпросите, които си задава тя за този неочакван и вълнуващ гост. Но най-важният въпрос е — има ли нещо по-абсурдно от това, да се влюбиш в мъж от бъдещето? Скоро Либи и Кейлъб откриват, че силата на любовта може да преодолее дори времето…
Устните му едва докосваха нейните — предизвикателно, възбуждащо, мъчително. Такава бе неговата милувка, нежна, непоносимо еротична. После дойде захапването, почти като на игра. И отново милувка, сладка, лека и неудържима. Устните му бяха топли, гладки и оставиха заглъхваш шепот върху нейните. В контраст с това наболата му брада я драскаше грубо, докато с език проследяваше внимателно извивките на устните й.
Действията му бяха интимни, невъзможно интимни по начина, по който я вкусваше и си играеше с нея. Езикът му потърси нейния, като я накара да усеща нови, тъмни непознати вкусове, преди отново да смени настроението си и да захапе нежно долната й устна, някъде на границата между болката и удоволствието.
Съблазън, за която Либи не бе и сънувала. Бавна, настъпателна, неизбежна съблазън. Тя долови слабия, безпомощен стон, напиращ от дълбините на гърлото й, когато Кал гризна нежно брадичката й.
Последната опора — ръката й, която досега се намираше върху гърдите му — започна да поддава. Почувства как здравият под на стаята взе да се люлее под краката й. Твърдостта й лека-полека започна да се стопява, топлината я накара да изтръпне и Либи се предаде в ръцете му.
Никога не му се бе случвало нещо подобно. Като че ли тя незабелязано, изцяло се топеше в прегръдките му. Дъхът й бе свеж като въздуха, който лъхаше през отворения прозорец. Той чу мекия стон на въздишката й.
Тогава ръцете й се сключиха около него. Зарови пръстите си дълбоко в косата му, а тя самата се притисна към тялото му. За един удар на сърцето устните й преминаха от пълно покорство в ненаситна жажда. Притисна ги в неговите яростно, собственически, отчаяно. Зашеметен от силата й, Кал се потопи в целувката, напълно подвластен на страстта.
Либи желаеше… Прекалено много. Защо досега не знаеше, че жадува за това толкова силно? Дори само вкусът му я накара да почувства, че бе ненаситна. Тялото й щеше след миг да експлодира, прободено от множество стрели на непознати чувства и всяко едно от тях поотделно бе силно, различно и шокиращо. Сподавен вик се изтръгна от гърлото й, когато ръцете му я обгърнаха болезнено. Престана да трепери, ала той се тресеше.
Какво му бе сторила? Не можеше да диша. Не можеше и да мисли. Но успяваше да усеща — всичко и силно. Загубата на контрол за един пилот бе нещо далеч по-страшно от метеоритната буря. Единственото, което си беше пожелал, бе да изпита моментно удоволствие, да задоволи обичайната си страст. Ала това се оказа нещо много по-силно от удоволствие и съвсем необичайно. Сега трябваше да спре, преди да се забърка в нещо, което не разбираше.
С треперещи ръце Кал я отблъсна от себе си. Но нямаше голяма полза — дишането й бе също толкова неравномерно, колкото и неговото. Очите й се отвориха широко и смаяно. Точно така, смаяно бе най-подходящото определение. Почувства се така, сякаш се бе разбил в калкана на сграда.
Какво правеше той? Тя объркано вдигна ръка към устата си. Какво бе сторила? Почти усети как кръвта й пулсира във вените. Либи отстъпи крачка назад в желанието си да намери отново здрава опора под краката си и някакви отговори на въпросите си.
— Чакай… — Кал не можеше да устои. Сигурно щеше да се проклина после, ала не можеше да устои. Преди първите е шеметни вълни да преминат, той я придърпа повторно към себе си.
Само това — не. Тази единствена мисъл отекна в съзнанието и на двамата. Привличането бе силно, страстта взаимна. Преди да успее да се дръпне, тя почувства, че се колебае между доброволната капитулация и бесния порив.
Либи едва не падна и се подпря на близкия кухненски стол. Кокалчетата на ръцете й побеляха върху дървената облегалка на стола, докато се съвземаше и правеше опити да нормализира учестеното си дишане. Изобщо не го познаваше, а му отдаде толкова от себе си, колкото на никой мъж досега. Мозъкът й бе трениран да задава въпроси, но сега сърцето й бе така уязвимо и нерационално, че се олюля.
— Ако смяташ да останеш тук, в тази къща, ще те помоля да не ме докосваш повече.
В очите й отново се четеше страх. Кал я разбра, тъй като в този миг чувстваше съвсем същото.
— Аз бях не по-малко изненадан от теб. Не съм убеден, че ми хареса повече, отколкото на теб.
— Това означава, че за в бъдеще няма да ни е трудно да предотвратяваме всички подобни неща.
Той пъхна ръце в джобовете си и се завъртя на пети, без да се опитва да разбере защо изведнъж почувства такъв гняв.
— Слушай, миличка, за това, което се случи, аз нося точно толкова вина, колкото и ти.
— Ти ме сграбчи.
— Не, аз те целунах. А ти ме сграбчи. — Кал се зарадва, като видя как лицето й пламна. — Изобщо не съм те принуждавал да правиш каквото и да било, Либи. И двамата го знаем прекрасно. Ала ако ти е по-приятно да си мислиш, че имаш лед в жилите си, нямам нищо против. — Срамът се изпари от лицето й, като изражението й остана бледо и каменно. Но очите й се разшириха и потъмняха. Притаената болка, която струеше от тях, го накара да се наругае мислено и да пристъпи напред. — Извинявай.