Нощен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощен патрул». Краткое содержание книги:
— С кого да спиш ще избираш когато не си на работа — отсече шефът. — А по време на работа аз решавам всичко вместо теб. Даже кога да посещаваш тоалетната.
Игнат сви рамене. Погледна ме, сякаш търсеше съчувствие, и измърмори:
— Това е дискриминация…
— Не си в Щатите — каза шефът. Гласът му беше станал опасно учтив. — Да, това е дискриминация. Използване на най-подходящия служител, без да се взимат под внимание личните му наклонности.
— А може ли аз да се заема с тази задача? — тихичко попита Гарик.
Атмосферата веднага се разведри. За никого не беше тайна, че на Гарик изобщо не му върви в любовните авантюри. Някой се засмя.
— Игор, Гарик, вие продължавате с търсенето на вампирката — шефът сякаш се отнесе сериозно към предложението. — На нея й е нужна кръв. Спрели са я в последния момент, сега тя е обезумяла от глад и възбуда. Всеки момент можем да очакваме нови жертви! Антоне, вие с Олга потърсете момчето.
Ясно.
Отново най-безнадеждната и маловажна задача.
В града наближаваше пробив на инферното, в града имаше млада, дива, гладна вампирка! А аз трябваше да търся хлапе, потенциално притежаващо силни магически способности…
— Ще разрешите ли да се заемем с изпълнението на задачата? — попитах.
— Да, разбира се — шефът игнорира моя тих демарш. — Заемете се.
Обърнах се и веднага излязох от Сумрака, демонстрирайки протеста си. Светът потрепери, изпълвайки се с цветове и звуци. Сега стърчах като идиот насред градинката. За страничен наблюдател това би изглеждало странно. Да не говорим за липсата на следи — аз стоях в преспата, а около мен се простираше недокосната снежна целина.
Ето така се раждат митовете. От нашата непредпазливост, от обтегнатите ни нерви, от неудачните шеги и демонстративни жестове.
— Няма нищо страшно — казах аз и тръгнах напряко към проспекта.
— Благодаря… — прошепнаха тихо и нежно в ухото ми.
— За какво, Олга?
— Че си спомни за мен.
— За теб наистина беше важно да се справим добре със задачата, нали?
— Много — отвърна птицата след кратка пауза.
— Тогава много ще се стараем.
След като прескочих преспите и някакви камъни — глетчер ли беше минал оттук или някой си беше играл с камъни в градината? — излязох на проспекта.
— Имаш ли коняк? — попита Олга.
— Коняк… какво? Имам.
— Хубав ли е?
— Той никога не е лош. Стига да е коняк.
Совата се изхили.
— Поканете дамата на кафе с коняк.
Представих си сова, пиеща коняк от чинийка, и едва не прихнах да се смея.
— С удоволствие. Ще си хванем ли такси?
— Шегувате се, младежо! — моментално отвърна Олга.
Така. Откога ли е заточена в тяло на птица? Или това не й пречи да чете книги?7
— Съществува и такова нещо като телевизора — прошепна птицата.
Мрак и Светлина! Сигурен бях, че мислите ми са надеждно защитени!
— А жизненият опит прекрасно заменя вулгарната телепатия… Големият жизнен опит — лукаво продължи Олга. — Антоне, твоите мисли са затворени за мен! Освен това ти си ми партньор.
— А, аз изобщо… — махнах с ръка. Глупаво е да се отрича очевидното. — А какво ще правим с момчето? Или ще плюем на тази задача? Не е особено сериозна…
— Страшно сериозна е! — отговори с възмущение Олга. — Антоне… шефът призна, че е постъпил некоректно. И ни направи подарък, от който си струва да се възползваме. Момчето е мишената на вампирката, разбираш ли? За нея той е сандвич, измъкнат от устата й още преди да го опита. И той е захапал въдицата. Сега е във възможностите й да го примами в убежището си от която и да е част на града. Но това е в наша полза. Няма нужда да се търси тигъра в джунглата, когато може да се завърже козлето на поляната.
— В Москва такива козлета…
— Това момче е захапало въдицата. Вампирката е неопитна. Да търси контакт с нова жертва е значително по-трудно, отколкото да примами старата. Повярвай ми.
Потреперих, прогонвайки глупавото подозрение. Вдигнах ръка, за да спра такси и мрачно казах:
— Вярвам ти. Повярвах ти веднъж завинаги.
ГЛАВА 4
Совата излезе от Сумрака веднага щом прекрачих прага. Подхвръкна — за миг усетих лекото пробождане на ноктите й — и се насочи към хладилника.
— Може би трябва да ти намеря кацало? — попитах, докато заключвах вратата.
За пръв път видях как приказва Олга. Клюнът затрепка, тя изговаряше думите с явно усилие. Честно казано, изобщо не разбирах как е възможно птица да разговаря. И то с човешки глас.
— Недей, че ще взема да снасям и яйца.
Очевидно това беше опит да се пошегува.
7
Диалогът по-горе е като в книгата на Илф и Петров „Дванайсетте стола“. — Бел.прев.