Черни орхидеи
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Слави Радославов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черни орхидеи». Краткое содержание книги:
Беше един и половина, когато Фред Ъпдъграф погледна часовника си, стана и каза, че е твърде късно и смята да заведе мис Трейси вкъщи.
Улф поклати глава:
— Тя е изтощена, а до дома й разстоянието е двадесет и пет мили и няма влакове. Може да спи тук. Искам да говоря с нея утре сутринта преди да е отишла при областния прокурор. Арчи, би ли погледнал дали северната стая е приготвена?
Ставаше дума за моята стая и моето легло. Ан започна да протестира, но не много убедително. Взех Фриц със себе си отидохме горе да подредим чаршафите и кърпите. Докато избирах пижама за нея, се замислих, че всичко се беше развило много бързо. Не бяха минали и десет часа, откакто тя ми проговори за първи път. Всъщност ние не бяхме си запознали официално. Помолих Фриц да вземе моите чаршафи и възглавница и да ги свали долу. През това време аз се качих до оранжерията, срязах три стърка черни орхидеи и ги поставих във ваза на масичката до леглото. Хюит й беше подарил само една.
Докато слизах надолу, спрях до вратата на южната стая и се заслушах. Опитах да отворя, но беше заключено отвътре. Почуках не много силно. Чух гласа на Роуз:
— Кой е?
— Кларк Гейбъл — казах аз. — Лека нощ, „Руби“!
На долния етаж в хола срещнах Ан да излиза от офиса. Придружаваше я Фриц. Предполагам, че щеше да е по-джентълменско да я придружа лично аз, но изкушението щеше да бъде много голямо да остана насаме с нея в собствената си стая. Пожелах й „лека нощ“ и я оставих да върви. В офиса Улф беше сам, подпрял брадичка върху ръцете си. Очевидно Фред си беше тръгнал. Започнах да оправям леглото си в ъгъла и се подготвих за лягане.
— Две от тях — каза Улф с презрение.
— Две какво? — Жени! Крави!
— Не и Ан. Бих казал, че повече прилича на сърна. Дори по-точно на газела.
— Пфу!
— Не, може би най-точно е на лебед. — Дооправих си чаршафите на кушетката и казах: — Сложих три орхидеи в нейната спалня. По една от храст.
— Бях казал на Теодор да ги сложи в малката стая горе.
— Оттам ги взех. Реших да се възползваме от орхидеите максимално преди да ги върнем на Хюит.
— Те няма да бъдат върнати.
— О! Аз пък очаквам, че ще се наложи. — Седнах да събуя обувките си. — Би било жалко. Там, горе, има две жени и ако знаехте какво знаят те, дори само едната от тях, орхидеите щяха да са ви в кърпа вързани. Роуз със сигурност е видяла как убиецът намотава връвта около бастуна. Ан не зная какво е видяла или чула, но сто процента знае нещо. Срамота! С този финес… — Събух си панталона. — С всичките си подаръци… — Съблякох си ризата. — При вашата гениалност и талант в изкуството на детектив…
Улф стана и започна да се разхожда из стаята, без да промълви и дума. Пожелах му „лека нощ“, но не чух отговор. Помечтах си малко и заспах.
Бях изтощен. Имахме гости и възнамерявах да стана рано. Но когато сутринта в просъница чух нещо, се събудих и осъзнах, че това е телефонен звън. Погледнах часовника и видях, че минава осем. Беше Сол Панцър, който се обаждаше от Саламанка. Прехвърлих разговора в стаята на Улф и бях уведомен, че не се нуждае от записки. Това беше неговият галантен начин да ми каже да затворя телефона. Отидох в кухнята при Фриц и разбрах, че Улф, Ан и Роуз вече са закусвали. Измих се, облякох се бързо и се върнах в кухнята. Закусих с грейпфрут, шунка, яйца, сладкиш и кафе. Тъкмо довършвах втората си чаша кафе, когато на вратата се позвъни. Фриц не беше наблизо и отидох да отворя. На прага стоеше инспектор Креймър.
Това беше сложна ситуация. Роуз можеше всеки момент да слезе. Ако това станеше, докато Креймър беше в хола, щеше да е последният момент, когато виждаме Роуз. От друга страна, ако бях се забавил с отварянето на вратата, у Креймър щяха да се появят подозрения.
— Законът преди всичко! — казах аз сърдечно. — Заповядайте!
— Глупости — каза той, докато влизаше. Поради неговата нелюбезност, го оставих сам да си свали палтото и шапката. Докато се събличаше, бях затворил вратата и стоях от другата му страна. Той се приближи към мен и попита:
— Къде е тя?
Глава осма
Показах се добър артист. Изсмях се небрежно. — Почакайте ме за минута. Събудих се преди по-малко от час и мозъкът ми още не е загрял. Първо, от къде бих могъл зная, че е омъжена и второ…
Той смутолеви нещо и се придвижи напред. Аз също се придвижих до него. Застанах пред него на стъпалата. Препречих му пътя към вратата на офиса. Дори не го бях докоснал.