Небето винаги е там

Самолетът се спусна над релсите, когато исках да се сплаша, натисках прекъсвача на магнетото НАЛЯВО и чувах как двигателят се дави и заглъхва. С истинско облекчение минути по-късно се приземих във Фабенс на земя, покрита с довян от вятъра пясък. Проснах спалния си чувал под крилото, превърнах парашута и якето си във възглавница и потънах в безпаметен сън.

На другата сутрин магнетата бяха сухи и готови за работа, а тази работа бе прекосяването на 700 мили от пустинята. Оказа се, че в моята страна имаше много пясък. И много скали. И бурени, изгорели от слънцето. И железопътни релси, прави като паднали борове, простиращи се отук до хоризонта. След като прекосихме границата на Аризона, лявото маг-нето започна отново да се оплаква. Така че изминахме 500 мили само с дясно магнето, под артилерийския обстрел на гръмотавиците на юг от Финикс, през пясъчната буря над Йума. Лявото магнето вече изобщо не ме плашеше. Ето че и едно магнето можеше да задвижва двигателя. Обикновено самолетите използват единично запалване на двигателя. Ако дясното магнето откажеше, щях да се приземя на шосе 80 и да отворя пакета с вещи от първа необходимост. Преди да стигнем до Палм Спрингс, лявото магнето отново заработи. Може би изключваше при нагряване, щом изстинеше, всичко беше наред.

Вече почти бяхме пристигнали.

— Скоро ще сме у дома — казах на Parks. — Остава съвсем малко.

Но на запад в планините се бе разразила буря, валеше дъжд и силни ветрове помитаха всичко по пътя си в планинските проломи. Ех, да можех сега да бъда в моя Феърчайлд с неговото табло с уреди и радиовръзка на борда! Опитахме се да преминем през дефилето при Джулиън, Parks и аз, но вятърът здраво ни разтресе, сякаш бяхме ударени с камшик, и ни наказа за нашата дързост, изблъсквайки ни назад, обратно в пустинята. Направихме опит да се насочим към Сан Диего — за първи път в живота ми наблюдавах как индикаторът на скоростта показваше 75 мили в час, а аз летях назад. Невероятно усещане, хвърлям, бърз поглед към скоростомера, за да се убедя, че това е истина. Видяното не я оспорва, самолетът просто не може да надвие вятъра. Насочихме се отново на север, започвайки дълга битка с прохода при Банинг и с планината Сан Джакинто. Ти, хулиган такъв! Хвърлих свиреп поглед нагоре към планината, върхът й се губеше сред буреносни облаци и снежна вихрушка. Гмурнахме се в дъжда и този път магнетата, гневни на планината, работиха без засечка.