Версия „Торнадо“
- Автор: Паркър Робърт Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Версия „Торнадо“». Краткое содержание книги:
— Познавам Уайът — обяви Сап.
— Идва ли тук.
— Рядко. То и аз помагам с каквото мога, когато видя, че някой има проблеми при определяне на половите си предпочитания.
— Уайът е идвал лично при теб?
— Да.
— Какво можеш да ми кажеш?
— Всичко, което поискам. Нямам разрешително, ако това се питаш. Просто разбирам нещо от проблеми при определяне на половите предпочитания. Опитвам се да разговарям с хората.
— Какво искаш да ми кажеш за Уайът?
— Бори се с тая своя склонност — отвърна Сап. — И на мен ми е познато. А иска да си бъде редовен, богат и да има хубави зъби.
— Човек трябва винаги да се стреми…
— В този смисъл потиска желанията си и се бори с тях, а когато усети, че повече не може да се сдържа, я подкарва през просото, тъй да се каже.
— С деца ли?
Сап кимна.
— Най-вече проституиращи. В Огъста.
— Случвало ли се е да загази?
— Да. Тамошната полиция веднъж го залови при акция, но Клайв го отърва. Веднъж опитал и с едно дете тук, в Лтланта. Майката повикала полиция.
— Клайв ли потули историята?
— Естествено.
— С пари ли?
— И със заплахи. Делрой е по тая част.
— Според мен Бекър не би взел подкуп.
— Той не, но шефът му не би отказал.
— Делрой ли е ковчежникът?
— Да.
— А за сплашването какво ще ми кажеш?
— Делрой предложил пари на семейството на момчето. Те отказали да ги приемат и той ги предупредил, че нещо лошо може да се случи на детето.
— Това Уайът ли ти го разказа?
— Не.
— Говорил си с момчето?
— Това стана няколко години по-късно.
— Сам ли дойде при теб?
— Да, опасяваше се, че е гей. Убедих го, че Уайът е злоупотребил с доверчивостта му. Казах му още, че ако някой отново го заплаши, да дойде право при мен, за да оправим заедно нещата.
— И наложи ли се да търси помощта ти?
— Не.
— А той гей ли е?
— Не мисля — отвърна Сап.
— Това ти ли му го каза?
— Виж, аз не търся новопросветени Просто го убедих, че не е важно дали е редовен или обратен. Важното е да бъде такъв, какъвто е.
— Като теб.
Сам се ухили.
— Аз съм гей и тук съм, ей.
— А да знаеш нещо друго за семейство Клайв, което би ми се сторило интересно?
— Знам много малко. Всъщност моя приятелка би могла да ти помогне. Тя си е имала вземане-даване с другия зет, Пъд нам си кой.
— А тя откъде го познава?
— Е, все пак тя е мадам, ако знаеш какво означава това.
— Тук, в Ламар, ли?
— Да, тук, в Ламар.
— И откъде се познавате?
— Членува в нашата хомо общност — гласеше отговорът на Сап.
16
Къщата бе разположена сред тучна морава зад бяла ограда на широка улица с три платна, където имаше и други подобни къщи сред морави зад бели огради. Всичките трябва да бяха строени отпреди Гражданската война, а ако бяха малко по-пищни, щяха да получат статут на имения отпреди войната. Паркирах на алеята, прекосих разстоянието до входната врата и позвъних. Наоколо се носеше уханието на безброй цветя. След не повече от минута вратата отвори дребна женица по джинси и бяла риза. Лакираните нокти на босите й крака лъщяха в карминено. Пепеляво русата й коса бе сплетена на една плитка, която стигаше почти до кръста й.
— По ли Браун? — попитах аз.
— Аз съм.
— Казвам се Спенсър. Праща ме Теди Сап.
— Теди ми се обади — рече жената.
След което затвори вратата зад гърба си и пристъпи отвън на верандата.
— Можем да поседнем тук — предложи тя. — Толкова приятно е тази вечер.
Настанихме се в два люлеещи се стола и зареяхме погледи отвъд тъмната морава към притихналата улица. Духаше лек ветрец, който трябва да бе прогонил мушиците, защото не ни досаждаха.
— Това не е публичен дом — рече Поли Браун. — Фирмата ми предлага компаньонки. Момичетата ми сами отиват при клиента.
— Идвам за нещо съвсем друго — уточних аз.
— Зная защо си тук, просто исках да изясня нещата.
— Естествено. Като те слушам, май не си южнячка.
— От Синсинати съм. Учила съм в колеж и всичко останало.
— И как се озова тук?
— Представа нямам.
Помълчахме отново, люлеейки се в полумрака.
— Та какво искаш да научиш за Пъд Потър? — попита Поли.
— Доколкото разбрах, той е използвал услугите на фирмата.
— При това често.
— Но не тук.
— Казах ти вече.
— Тогава къде?
— Къде бих изпратила някое от моите момичета?
— Ясно. Предполагам, че не е било в дома му.
— Е това би било върхът! „Здрасти, мисис Потър, идвам да изчукам мъжа ти.“
— Е, тогава къде?
— Той държи стая с баня в града. Досами площада.