Полетът на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на Интрудър». Краткое содержание книги:
Когато Ейб Стайгър свърши с изброяването на набелязаните за вечерта цели, камерата се прехвърли върху Облака, дежурния синоптик. Всички очи се фокусираха във върха на показалката му: — Няма да е много хубаво времето тази нощ, господа! Навсякъде над залива Тонкин, остров Хейнан и по-голямата част от Северен Виетнам е облачно и вали. Облачната покривка се простира и навътре, над сушата, чак до планинската верига, разделяща Виетнам от Лаос и Камбоджа. Горната граница на облаците трябва да е на 18 000 фута. Духа североизточен вятър със скорост от 12 до 15 възела. От югоизток вълнението достига 6-8 бала. След малко ще ви покажа картата на високите ветрове. Предвиждаме усилване на вятъра и вълнението, както и непрестанни валежи през следващите 12 часа. Обаче от юг, на петдесетина мили от Да Нанг, облачността започва да се разкъсва. По-късно през деня, след изгряването на слънцето, хората там долу ще могат да се радват на сравнително приятен ден, с разкъсана облачност и чести валежи. — На екрана се появиха карти на ветровете и температурите във височина и Облакът продължи нататък.
Джейк затвори очи за момент. Усещаше полюшването на движещия се кораб. Отзад, на опашката, 550 фута зад центъра на тежестта на кораба, то сигурно бе много по-ясно изразено. Тази нощ кацанията щяха да бъдат извънредно трудни!
„А сега да чуем пак мистър Стайгър, който представя нов участник в състезанието за измисляне на име на Безсрамната Бейби“. Стайгър отново се появи на екрана, като целия го запълни с големите си уши, очила и зъби. Държеше в ръцете си една неприлично надарена 6-инчова кукла. Камерата се фокусира върху фигурата, която Стайгър бе прихванал с два пръста през кръста. — Новото предложение идва от Трета зала — обясни той, докато камерата показваше куклата, наречена Безсрамната Бейби. — Май че го изпраща Съни Боб Бетълс. „Бръснатата Пеги — великолепното котенце на Олангапо“. — Някой в студиото изръкопляска и екранът се изключи. — Този Стайгър има най-мръсното подсъзнание от целия кораб! — заяви на глас Рейзър, без да се обръща конкретно към никого. Беше обществена тайна, че Стайгър рядко получаваше предложения за състезанието и повечето имена измисляше самият той.
— Не е вярно! — отвърна Джейк. — Просто се опитва да остане нормален. — Знаеше, че за Стайгър дните, когато не получеше писмо от жена си, бяха един малък ад — при това ад, който му се случваше твърде често. Поредната любовна история, на която войната щеше да види сметката рано или късно,
— Няма голям късмет с тая работа! — каза Рейзър. — Между другото, изглеждаш ужасно! Добре ли си? — попита той, като поглаждаше мустаците си с ръка. Хвърли към Графтън един кос поглед. Сигурно проверява дали нещо в мен не издава наближаващата нервна криза, реши Джейк.
— Направо съм като нов! — отвърна пилота с презрение в гласа и стана, за да провери кутията си за писма — малка преграда с неговото име насред многото други такива на рафтовете на някогашната библиотека, точно под монитора. Имаше писмо от родителите му и едно от Линда, приятелката му. Опита се да си спомни кога му бе писала за последен път; за няколко месеца посланията ѝ бяха намалели чувствително като бройка. Мушна плика в джоба за цигари на ръкава на пилотския си костюм, като реши, че ще го чете по-късно. Понякога най-трудното нещо при полет с танкер бе да останеш буден.
Един старшина от техническия отдел донесе бордните журнали и ги остави върху бюрото в задната част на стаята. Джейк намери своя. Изчете всички откази, вписани за последните десет полета. Сериозните повреди, заплашващи сигурността на самолета, трябваше да бъдат отстранени преди следващото излитане. Върху по-малките откази се работеше при възможност. Самолет с много на брой малки откази можеше да се окаже огромно главоболие. Понеже ескадрилата разполагаше само с шест танкера, като всеки от годните летеше поне три пъти дневно, списъкът с „дребните неволи“ винаги беше доста дълъг. Графтън го прегледа много внимателно, подписа се за самолета и върна папката с метални корици обратно при другите. След като си наля още кафе, Джейк седна и един тих ъгъл и прочете писмото от родителите си. В предната част на каютата двата екипажа на бомбардировачите за тази вечер внимателно разучаваха планираните атаки и повтаряха действията при извънредни ситуации.