Вале пика (Специални поръчения — 1)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вале пика (Специални поръчения — 1)». Краткое содержание книги:
На губернатора на старопрестолния град никак не му е до веселби. В Москва безчинства шайка измамници, направили за смях немалко високопоставени личности. В нахалството си бандитите, които оставят след себе си вместо подпис карта с образа на вале пика, проникват и в двореца на самия губернатор. Никой няма представа от колко души се състои шайката, но очевидно всички са великолепни актьори и майстори на дегизировката, остроумни, лукави, и умеят да се възползват от човешкото лековерие. Няма кой да помогне на изпадналия в безизходица губернатор — освен, разбира се, чиновникът за специални поръчения Ераст Фандорин.
На фона на празненствата в Москва започва ожесточено състезание по ловкост и остроумие между Ераст Фандорин и загадъчния „Вале пика“. Подпомаган от верния японец Маса и новия си помощник, недодялания полицейски куриер Тюлпанов, Фандорин се надлъгва с „Вале пика“ в един нескончаем маскарад, в който се намесват измамени съпрузи, невероятно скъпи източни скъпоценности, оперетни балерини и съвсем истински престъпници и злодеи.
Кой кого ще надхитри? Дали Фандорин е намерил най-сетне достоен противник ще разберем в края на очарователния криминален карнавал, с който ни изненадва този път виртуозът на литературните стилове Борис Акунин.
Мими също даде своя принос. Направи се на шивачка, запозна се с прислужничката на графинята Наташа и й продаде нова копринена рокля на много изгодна цена. По този случай пиха кафе със сладки, побъбриха си по женски въпроси и обмениха клюки.
Към края на третия ден планът на ответния удар бе готов. Фин, изящен, точно както трябва.
Операцията бе насрочена за събота, 15 февруари.
Бойните действия се разгърнаха според разработената диспозиция. В единайсет без четвърт преди обед, когато се отвориха щорите в къщата на „Малая Никитская“, пощальонът донесе спешна телеграма за графиня Опраксина.
Момус седеше в каретата, малко встрани от имението и си поглеждаше часовника. Зад прозорците на къщата настъпи някакво раздвижване и май дори се чуха женски викове.
Тринайсет минути след донасянето на депешата от къщата излязоха самият господин Фандорин и графинята. След тях ситнеше забрадена румена булка — гореспоменатата прислужничка Наташа. Мадам Опраксина явно не беше на себе си, надворният съветник й говореше нещо — личеше, че се опитва да я успокои, но графинята определено не желаеше да се успокои. Е, човек можеше да влезе в положението на нейно сиятелство. Донесената телеграма гласеше: „Ади, пристигам в Москва с влака в единайсет и право при Вас. Така повече не може да продължава. Или ще тръгнете с мен, или аз ще се застрелям пред очите Ви. Ваш обезумял Тони.“
Според получените от прислужничката сведения Ариадна Аркадиевна наричаше своя макар и изоставен, но законен съпруг, тайния съветник и камерхер граф Антон Аполонович Опраксин точно така. Естествено, мосю Фандорин ще се опита да спаси дамата от неприятната сцена. При евакуацията той, разбира се, ще я придружи, понеже Ариадна Аркадиевна е слабонервна и ще се наложи доста да я успокоява.
Когато впечатляващата шейна на Фандорин, застлана с кожа от американска мечка, свърна зад ъгъла, Момус спокойно допуши цигарата си, провери в огледалцето добре ли е маскиран и точно в единайсет и двайсет изскочи от каретата. Беше сложил камерхерски мундир с лента, звездата и шпагата, на главата с триъгълна шапка с пера. Странни одеяния за човек, който току-що е слязъл от влака, разбира се, но слугата азиатец би трябвало да се впечатли. Най-важното бе бързината и натискът. Да не му позволи да се окопити.
Момус решително влезе през портата, почти тичешком прекоси двора и силно заудря по вратата на къщата, макар много добре да виждаше, че има звънец.
Отвори му камериерът на Фандорин. Японски поданик на име Маса, всецяло предан на господаря си. Тези сведения, а също проучената предния ден книга на господин Гошкевич11 за японските нрави и обичаи помогнаха на Момус да определи поведението си.
— Аа, мосю Фандорин! — кресна Момус на ниския азиатец с дръпнатите очи и го загледа кръвожадно. — Съблазнител на чужди жени! Къде е тя? Къде е моята обожаема Ади? Какво сте й сторили?
Ако вярваме на господин Гошкевич (а защо да не вярваме на уважаемия учен?), за японеца няма нищо по-ужасно от срамната ситуация и публичния скандал. Пък и те, жълтоликите синове на микадо, имат много силно развито чувство за отговорност пред своя сюзерен, а за този кръглолик надворният съветник си е сюзерен.
Камериерът наистина се паникьоса. Взе да се кланя и да мрънка:
— Избинече, избинече. Аз винована. Вася дзена откраднар, давам не мозе.
Момус не разбра какво плещи азиатецът и какъв е този Вася, но му беше ясно, че като истински японски васал камериерът е готов да поеме вината на господаря. Хубава Маса, ама не е наса.
— Убиваче мене, аз винована — продължаваше да се кланя верният слуга и да отстъпва навътре, примамвайки страшния гост.
Аха, не иска съседите да чуят — досети се Момус. Е, това напълно отговаряше на собствените му планове.
Когато влезе във вестибюла, той се направи, че се е усетил и че е разбрал заблудата си:
— Но вие не сте Фандорин! Къде е той? И къде е тя, моята ненагледна хубавица?
Заднишком, без да спира да се кланя, японецът стигна до вратата на гостната. Като схвана, че няма да успее да се направи на господаря си, той се изправи, скръсти ръце на гърдите си и заяви:
— Господар няма. Замина. Зафинаги.
— Лъжеш, негоднико — изстена Момус и като се втурна напред, блъсна Фандориновия васал.
В гостната свит уплашено седеше някакъв клепоух пъпчив слабушко в износен сюртук. Момус не се изненада от присъствието му. Казва се Анисий Тюлпанов, дребен служител от Жандармерийското управление. Мъкне се тук всяка сутрин, пък и на лотарията беше.
11
Йосиф Антонович Гошкевич (1814–1874) — първи руски дипломатически представител в Япония (1858–1865), автор на книги за Япония и Китай. — Б.пр.