Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Той се засмя.
— Нямаше да се получи, скъпа. Някой късметлия щеше да те отвлече и да се ожени за теб, преди още да стигнеш до секретарското бюро в нечий малък офис.
Лита не разбираше защо да прави кариера непременно означаваше да стане секретарка, но премълча.
— Не мисля, че съм от жените, които си седят у дома с децата — осмели се да каже тя.
— Така е, защото си много млада. Надявам се, че не четеш онези глупости на Джърмейн Гриър2. За жените евнуси и прочие. Нека ти кажа нещо, Лита. Всички жени са еднакви. Създадени са за любов. Само за любов.
Тя му се усмихна неуверено:
— Някои жени трябва и да работят все пак.
— Знам. И мисля, че е истинска трагедия, че мъжете не поемат своите отговорности. Разбира се, една неомъжена жена трябва да се постарае да обезпечи финансово бъдещето си, ако може. — Изглежда, съмняваше се в това. — Но след като се омъжи, съпругът й трябва да поеме това задължение. Деца и създаването на уют в дома. Това са важни неща, нали? Не смяташ ли така?
— Разбира се. — Тя се чувстваше леко объркана. — Най-важните.
Рупърт засия.
— Точно така. Най-важните. Любовта не получава подобаващо място в съвременния свят. Можем да изпращаме хора в Космоса, но не можем да достигнем до глъбините на собствените си сърца.
Лита се вгледа в тъмните му очи.
— О, да — съгласи се тя.
След вечеря той я изпрати до стаята й и нежно й целуна ръка. Лита се прибра, опиянена не само от виното. Усещаше странно чувство дълбоко в себе си и влага между краката си. Донякъде се бе надявала той да я последва в стаята й, да я събори на леглото и да отнеме девствеността й. Едва ли болеше толкова много, колкото разправяха момичетата. Но не, той бе прекалено голям джентълмен.
Имаше сили само колкото да изпие две бутилки френска минерална вода, които той й бе донесъл. Това леко я отрезви. Съблече се и се пъхна в леглото, като придърпа плътно мрежата против комари около себе си.
Тъкмо преди да заспи, си спомни защо Рупърт я бе смутил. Тя искаше някой ден да се омъжи и да има деца. Но защо да не може и да работи освен това? Защо непременно да избира едното или другото?
Нямаше значение. Образът на красивите му очи, обрамчени с гъсти мигли, се запечата в ума й.
Беше й казал, че напълно подкрепя любовта. Може би Бил грешеше. Може би все пак лордът не бе чак такъв звяр.
На другия ден приключваха снимките. Рупърт бързаше да хване по-ранен полет, защото имаше среща.
— С адвокатите ми. Невероятно скучно — каза й той и вдигна рамене.
— Надявам се, че не става дума за неприятности — предположи Лита.
Той се засмя.
— Всъщност — да. Но трябва да се погрижа за това.
Колата дойде и той тръгна, а тя изпита ужасно чувство за загуба. Беше нелепо. Но все пак успя да се концентрира за снимките. В крайна сметка Рупърт щеше да ги види и тя не искаше да го разочарова. Свършиха, когато слънцето започна да се снижава на хоризонта и планините се обагриха в розово. Гледката бе зашеметяваща, но на нея й се искаше единствено да се прибере у дома. Рупърт бе в Ню Йорк.
Кацнаха на летище „Кенеди“ в един и половина през нощта. Лита с мъка слезе от самолета, струпа багажа си върху малка количка и го избута до мястото, където я очакваше шофьорът й. Подсъзнателно очакваше да зърне там и Рупърт, но това бе глупаво, разбира се.
„Не бива да губя ума си — каза си тя. — Аз съм Розалита Моралес. Той ме харесва, но не съм от момичетата, които вечерят с пушена сьомга. Не мога да рискувам всичко само заради някакво увлечение като някое от момичетата, които пищят по концертите на «Бийтълс».“
Когато се прибра у дома, в пощенската й кутия имаше картичка. Разкъса плика и изтощението й в миг изчезна, пометено от обзелото я вълнение.
Беше картичка за празника Свети Валентин, от твърд и плътен картон с позлатени ръбчета. Едва успя да разчете написаното вътре със синьо мастило:
„Според календара е септември, но на мен ми се струва, че е февруари.