Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
Беше сама с крилете и небето и за кратко се възцари спокойствие.
Часове по-късно, когато сигналните светлини на Лаус я заслепиха след предутринния мрак, тя зърна върха на скалистия остров и Старата крепост. Изви към тях и скоро се озова над полуразрушената крепост, потънала в мрак, ако се изключеха светлините на кулата.
Прелетя над нея, пресече малкия планински остров и стигна пясъчната площадка от югозападната му страна. Лаус бе твърде слабо заселен, за да поддържа хижа за летци, но в случая това я устройваше. Нямаше да има хора, които да й задават неудобни въпроси. Кацна незабелязана на сухия пясък и веднага се зае да разкопчава крилете.
В другия край на площадката, точно до скалите, беше къщата на Дорел. Марис почука на вратата, но никой ней отговори. Тя бутна резето, влезе и го извика. Но в къщата цареше тишина. За момент я завладя отчаяние. Къде ли бе отишъл Дорел? Колко дълго щеше да отсъства? Ами ако Корм се досетеше, че е поела насам, и я хванеше, преди да се върне Дорел?
Разрови жаравата в огнището и запали една свещ. След това огледа малката, прилежно подредена къща с надежда да открие нещо, което да й подскаже колко ще се бави Дорел.
И ето: къщовникът Дорел бе оставил няколко парчета баница на инак почистената маса. Тя отиде в другия край на стаята и видя, че клетката на нощния ястреб е празна. Дорел бе излязъл на лов със своята любимка — Анитра.
Надяваше се, че не е отишъл далеч, така че отново излетя да го потърси. Скоро го откри — облегнат на една скала край плитчините в североизточния край на острова. Беше сгънал крилете, но не ги бе свалил, а Анитра бе кацнала на китката му и кълвеше рибата, която току-що бе уловила. Дорел говореше на птицата и не забеляза Марис, която кръжеше в небето над него.
После неочаквано вдигна глава, докато тя се спускаше все по-ниско, и Марис видя, че отначало не я позна.
— Дорел! — извика тя.
— Марис? — На лицето му се изписа учудване.
Тя се обърна и подхвана едно възходящо течение.
— Ела на брега. Трябва да поговорим.
Дорел кимна, изправи се и пусна птицата да лети. Марис полетя натам, откъдето бе дошла.
Този път кацането й не бе толкова гладко и тя си ожули коленете. Беше объркана и изморена и напрежението си казваше думата. Докато чакаше Дорел, се зае да си разкопчава крилете, завладяна от смесени чувства на радост и тъга. От раните на коленете й се стичаше кръв.
Дорел кацна до нея ловко и уверено. Очевидно беше смутен от неочакваната й поява, но се стараеше да не го показва. Докато си разкопчаваше крилете, Анитра кацна на рамото му.
Той дойде при нея и я прегърна. Нощният ястреб изкряка ядосано, но Дорел не му обърна внимание.
— Край — заговори припряно Марис. — Предавам се. Откраднах крилете от Корм. Връщам ти ги и се предавам в твои ръце. Дойдох да те помоля да свикаш Съвета. Ти си летец, а аз вече не съм — само ти можеш да го направиш.
Дорел я погледна стреснато, сякаш го бе пробудила от дълбок сън.
— Чакай, ще ти обясня — нетърпеливо продължи Марис. — Но първо да идем у вас, че залитам от умора.
Вървяха дълго, но почти не разговаряха по пътя. Само веднъж той попита:
— Марис, ти наистина ли открадна…
— Да — прекъсна го тя. — Нали ти казах. — Спря и го докосна. — Дорел, прости ми. Аз не исках… толкова съм изморена и изплашена. Никога не съм си мислила, че следващата ни среща ще е при подобни обстоятелства. — Тя отново потъна в мълчание, а и той не я заговори. Само Анитра огласяше нощта с пискливите си крясъци.
Щом влязоха, Марис се отпусна в голямото кресло и въздъхна, за да прогони умората и напрежението. Дорел прибра Анитра в клетката, дръпна завесата, запали огън и сложи вода за чай. Тя го наблюдаваше и черпеше спокойствие от привичните му движения.
— Чай?
— Да.
— Сложих листа от кери вместо мед — рече той. — Ще ти помогнат да се отпуснеш.
Тя почувства внезапен прилив на топлота към него.
— Благодаря.
— Искаш ли да си свалиш дрехите? Можеш да облечеш моя халат.
Тя поклати глава. Беше твърде изтощена. Но после забеляза, че той разглежда загрижено краката й, боси под полата, която носеше.
— Ударила си се. — Той наля топла вода от чайника в една купичка, взе чиста кърпа и коленичи до нея. Допирът на влажната кърпа до коленете й бе като меко езиче. — Не е толкова зле, колкото изглежда — промърмори той. — Но май си имала лошо приземяване, скъпа.