Отпусни му края
- Автор: Потър Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Драйчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Отпусни му края». Краткое содержание книги:
— Мили боже, за малко да получа проклет инфаркт! Откъде да знам, че си ти? Помислих си, че са взломаджии или по-лошо…
Гласът му се повиши, преминавайки от дълбоко гърлено ръмжане в пронизително крякане. Затвори очи и няколко пъти си пое дълбоко въздух.
Франки стоеше и зяпаше, без да знае какво да прави. За щастие, Рита пое контрола.
— По дяволите, Дориан, изкара ми ангелите, идиот такъв. — Рита го удари по гърдите, сякаш беше видяла комар. — И вероятно си ужасил Франки до смърт. Това едва ли е подходящото „Добре дошла“, с което да посрещнеш новата ми съквартирантка и твоя съседка.
Дориан отвори очи, сякаш осъзнал едва сега присъствието на Франки.
— Мамка му, защо не започна с това отначало?
Като бързо остави кучето, което се промуши между краката на Рита и изчезна навън, той свали пистолета и хвана Франки за ръка.
— Аз съм Дориан. Прекрасно е, че се срещаме! — Възвърнал самоувереността си, той включи чара си в действие, като й отправи широка усмивка от равни бели зъби. — Рита ми е разказвала толкова много за теб, но никога не е споменавала колко си прекрасна… Нали, Рита?
Рита завъртя очи и Франки се усмихна смутено. Дориан най-сетне пусна ръката й, за да затегне колана на халата си, и отстъпи настрани.
— Ами, влезте, влезте… Не стойте на изтривалката цяла нощ, дяволски студено е. — Изпъчи гърди и ги подкани да влязат: — Вкарайте прекрасните си малки задничета вътре веднага!
Апартаментът на Дориан беше безпорядък от високотехнологични машинарии, телевизори, рафтове, пълни с фигурки, и коледни лампички, завити около камината, които автоматично светваха и гаснеха в различен ритъм. Гордостта на дома бяха огромното кожено канапе от 1980-та, хромираната маса за кафе с опушено стъкло, покрита с доларови банкноти и препълнен пепелник, оформен като чифт женски гърди. Франки беше изумена. Сякаш беше попаднала в пещерата на възрастния Дядо Коледа — претрупана, кичозна, еклектична, диаметрално противоположна на минималистичния стил на Хю в бежово и сметана с изпънати покривчици и азбучно подредени дискове — и се влюби в нея.
О, всичко това бе засенчено от поразителната гледка. Кацнало като на кокили над долината, жилището имаше цяла стена само от стъкло с плъзгащи се врати, които водеха към малка тераса, обзаведена с хамак и затрупана с африкански барабани, бродирани възглавници, растения, сноубордове и вятърни чанове. Прехласната от гледката пред нея, Франки беше неспособна да я възприеме изцяло. Стоеше на терасата, а пред нея долината, обгърната от мрак, отстъпваше бавно на килим от проблясващи вълшебни светлинки, които бяха центърът на Ел Ей. За първи път от дни съзнанието й се изчисти напълно, докато наблюдаваше хоризонта пред себе си. Градът на ангелите в целия си магически, приканващ, всичко-може-да-се-случи блясък. Зашеметяващо.
Докато Франки се любуваше на гледката, Рита пренесе нещата й от колата до своя апартамент и пусна Фред и Джинджър от подвижния им дом. Зарадвани от възможността да протегнат лапите си, те любопитно се разтъпкаха по килима на спалнята, като проверяваха купчини мръсно пране, открехнати вратички на шкафове, кошчето за хартиени отпадъци, пълно с празни опаковки от шоколад, преди лакомо да излапат останките от багета със сьомга.
Междувременно Дориан се носеше из апартамента си, крачейки напред-назад по голия дървен под в просторната си всекидневна, отпиваше глътки чай и водеше разговори по мобилните си телефони. Изглежда имаше няколко дузини и те звъняха, вибрираха, бибикаха и свиреха различни песни през неравни интервали от време, което създаваше малка симфония от мелодии за телефон. Един след друг той провеждаше кратки разговори като добре трениран телефонен оператор и си водеше хаотични бележки в едно тефтерче. Най-накрая след прилива от обаждания той се сгромоляса в плетения стол, който висеше от тавана.
Рита се върна обратно и се пльосна на дивана.
— Значи гледката ти харесва?
Гласът й откъсна Франки от съзерцателния й размисъл.
— Удивителна е — усмихна се Франки и влезе в стаята. — Същата ли е и от твоя апартамент?
— Не точно. Дориан има по-скъпата гледка. Отиваме у нас след минутка и можеш да видиш.
— С удоволствие. По-добре да вземем и Фред и Джинджър, миличките, сигурно са прегладнели.
— Не се притеснявай. Току-що ги нахраних. Вече спят върху завивката ми.