Другото лице
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Лалова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Другото лице». Краткое содержание книги:
Не трябваше да очаква от Ани да я разбере. Трябваше да удържи на думата си и да не й казва нищо. Ани изслуша болезнените обяснения с широко отворени от шока очи. След това прекоси стаята и събори постамента с бронзовия бюст.
При ужасения вик на Франсис Ани се втурна навън, скочи в колата си и изчезна. Същата вечер Франсис се опита да я намери по телефона в апартамента й в Сан Диего. Отговори й телефонният секретар. През изминалата седмица звънеше всеки ден, но неизменно чуваше само машината. Беше съвсем в стила на Ани да изчезне за неопределено време. Миналата година, след като развали годежа си с Грег, беше излетяла за Австралия и беше останала шест месеца там като турист. С пръсти, които трудно се подчиняваха на сигналите от мозъка й, Франсис се зае внимателно да поправя бюста на бащата на Ани, който беше изваяла.
От мига, в който влезе в кабинета му в два часа във вторник следобед, Меган усети разликата в отношението на доктор Джордж Манинг. В неделя, когато снимаха празненството, той беше сърдечен, готов да съдейства, горд от децата и клиниката. Вчера, когато насрочваха срещата си по телефона, беше сдържан. Днес на доктора му личеше всеки ден от неговите седемдесет години. Здравият, розов цвят на лицето, който й бе направил впечатление, бе заменен от синкава бледнина. Ръката, която й протегна, потреперваше.
Сутринта, преди да тръгне за Уестпорт, Мак я беше накарал да позвъни в болницата и да попита за състоянието на майка си. Мисис Колинс спеше, а кръвното й налягане бе значително подобрено, в границите на нормалното.
Мак. Какво видя в очите му, когато й каза довиждане? Целуна я леко по бузата, както обикновено, но в очите му се четеше нещо друго. Съжаление? Такова не й трябваше!
Лежа няколко часа, без да може да заспи, в полусън, който облекчи донякъде тежестта в очите й. После взе един душ — продължителен, горещ душ, който малко успокои болките в рамената. Облече тъмнозелен костюм с подходящо сако и пола под коленете. Искаше да изглежда възможно най-добре. Беше забелязала, че посетителите на празненството в клиниката „Манинг“ бяха добре облечени, и заключи, че хора, които можеха да си позволят между десет и двайсет хиляди долара за опита да им се роди бебе, с положителност имат значителен доход.
Във фирмата на Парк Авеню, в която започна работа като юрист, небрежното облекло по правило бе недопустимо. Като радиожурналистка, а сега вече и телевизионна репортерка, Меган беше стигнала до заключението, че интервюираните са по-спокойни и благоразположени, когато усетят някаква прилика между себе си и репортера.
Тя искаше доктор Манинг подсъзнателно да я приеме и да говори с нея така, както би говорил с нова пациентка. Сега, изправена пред него, констатира, че погледът му е като на престъпник, очакващ присъдата на съдията. От него се излъчваше страх. Но защо доктор Манинг се боеше от нея?
— Не можете да си представите с какво нетърпение очаквам да започна този филм — каза тя, сядайки на стола от другата страна на бюрото му. — Аз…
Той я прекъсна.
— Мис Колинс, опасявам се, че не можем да ви окажем съдействие за какъвто и да било филм. Имах съвещание с персонала и общата реакция беше, че много от пациентките ни биха се почувствали ужасно притеснени, ако видят тук телевизионни камери.
— Но в неделя ни приехте с удоволствие!
— Хората, които бяха тук в неделя, имат деца. Жените, идващи за първи път, или онези, които не са успели да забременеят, много често са нервни и потиснати. Изкуственото оплождане е твърде интимен проблем — гласът му беше категоричен, но очите издаваха нервността му. Какво става, запита се тя.
— Когато говорихме по телефона — каза тя, — вие се съгласихте, че никой, който не е напълно съгласен да говори за това, че е ваш пациент, няма да бъде интервюиран или заснет на живо.
— Мис Колинс, отговорът е „не“. А сега имам съвещание.
Той се изправи.
Меган нямаше друг избор, освен да стане заедно с него.
— Какво се е случило, докторе? — попита тя тихо. — Трябва да ви е ясно, че долавям как зад вашата закъсняла загриженост за пациентите ви се крие много по-основателна причина за внезапната промяна в намеренията ви.
Той не отговори. Меган излезе от кабинета и мина по коридора към приемната. Усмихна се приветливо на дежурната и хвърли поглед към табелката с името, поставена на бюрото й.
— Мисис Уолтърс, имам приятелка, която с удоволствие би приела каквато и да е литература за клиниката.
Мисис Уолтърс изглеждаше объркана.
— Предполагам доктор Манинг е пропуснал да ви даде всички неща, които секретарката му беше подготвила за вас по негово нареждане. Нека да й звънна. Ще ви ги донесе.