Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Майсторът мълчаливо кимаше в такт с думите ми и учудено ме погледна, когато замълчах.
— Това ли е всичко?
— Май да.
Не знам какво още очакваше да чуе от мен. Подробен разказ за пътешествията ми по Коридора на съдбата? Как не. Интересно, доколко ли беше информиран Майсторът и знаеше ли изобщо за тези възможности?
— Общо взето, си прав — поощрително кимна Майстор Ревел. — Но това изобщо не са всички възможности, придобити от драконовата кръв. Веднага уточнявам, че драконите не са съвсем материални същества, макар че прекарват много време в това си състояние. Затова и кръвта им не е някаква си там течност, а някаква енергетична съставка. Именно нея драконът е споделил с човека.
Трябваше ми известно време, за да осмисля казаното от Майстора.
— Тоест… във всички, които имат способност към Занаята, тече кръвта на дракона?
За мое огромно учудване Майстор Ревел поклати отрицателно глава.
— Не. Кръвта на дракона тече във всички жители на Империята.
— Как така? — не разбрах аз.
— Способностите към Занаята у всеки човек са вродени и по никакъв начин не са свързани с кръвта на дракона. Но човешкото тяло не е създадено за работа с чиста енергия и затова бързо се разрушава под пагубното й въздействие. Именно това беше причината за появата на обезумели магове — при експериментите с енергия пръв се поврежда мозъка. Когато драконът споделил кръвта си със заблудилия се в пещерата му човек, той вече можел с лекота и без последствия да използва способностите си и след много години създал основите на Занаята.
— Но защо не са ни учили на това в Академията? — стъписано попитах аз.
— Защото нашата политика изначално отхвърля всякаква връзка с обезумелите магове. Даже и от историята за възникване на Занаята направиха приказка за деца. И между другото, сега виждаш ли цялата глупост на сектата „Деца на дракона“? Всъщност деца на дракона са всички жители на Империята, без изключения.
— Всички жители… — проточих аз, преценявайки наум приблизителния брой на населението. — Но как един човек е успял толкова бързо… ами… да разпространи кръвта на дракона…
— Работил е неуморно ден и нощ — усмихна се с крайчеца на устата си плешивия Майстор. — Шегувам се, естествено. Нали ти казах, че това не е обикновена кръв, тя се разпространява по друг начин… при докосване, може би, или по въздуха. Посветих много време за изучаване на този въпрос, но така и не стигнах до конкретен резултат. Затова пък със сигурност знаем, че тази кръв не само е дала възможност хората да използват енергията за сплитане на заклинания, но е осигурила и други способности. Например възможността да сънуваме.
— Да сънуваме?!
— Ако не знаеш, никой, освен хората, не сънува: нито троловете, нито друидите, а още по-малко вампирите. Мисля, че по някакъв начин чрез тях се проявява способността да се свързваме с други светове. При това, както и в случая със Занаята, хората различно взаимодействат с кръвта на дракона и получават различни способности. Някои просто виждат неосъзнати сънища, някои пътешестват из различни светове… а някои са имали късмета да овладеят магията на драконите — научили са се да проникват в чужди сънища и да пътешестват между световете, когато са будни.
Седях и осмислях получената информация, макар че не виждах никаква практическа полза от нея. Затова пък научих историята за възникване на Занаята и се приближих към разбирането на забранената магия. Странно е само, че Майсторът толкова охотно сподели знанията си, макар че всъщност трябваше да ги извлича от мен.
— Изумително — успях само да кажа.
— Ако трябва да съм честен, планирах сериозно да се заема с изследването на способностите ти към Занаята и магията на драконите. За съжаление това сега е невъзможно, значи ще се наложи първо да решим проблема ти. Как стоят нещата при теб с разходките в сънищата?
— Няколко пъти сънувах полезни сънища, даващи ми подсказки и съвети… — замислих се за момент. — Но откакто се върнах от земята на вампирите, не ми се е случвало.
— Тоест не си запознат с осъзнатите сънища?
— С какво, с какво? — искрено се учудих аз.
Не, интуитивно можех да се досетя за какво става въпрос, но да се похваля с някакви особени знания или умения в тази област — уви, не можех. А и да можех, със сигурност не бих.
— Ясно — каза Майсторът, явно решил този път да мине без лекции. — Добре. Със сънищата ще се занимаваме друг път. Засега се настанявай във форта. Между другото, погрижих се теб и Наив да не ви товарят много, така че след обяда и двамата трябва да сте тук.