Невръстни красавици

— Аха. Червива ябълка?

— Скапва цялата шибана щайга — потвърди Зо. — Каката скитосва и по пътищата. Била е засечена в Литъл Хавана* от полицията в Маями-Дейд според доклад на НИЦК** за изчезнали непълнолетни преди няколко месеца. Мъкнела се в компанията на дангалаци от бандата на Латино Кралете*** в два часа сутринта.

[* Литъл Хавана — квартал в Маями, населен с кубински емигранти. — Б.пр.]

[** НИЦК — Национален информационен център по криминалистика. — Б.пр.]

[*** Latin Kings — смята се за една от най-големите и организирани латиноамерикански улични банди в САЩ. — Б.пр.]

— Не особено подходяща компания — отбеляза Боби като риташе тротоара.

Избуялата трева в двора не беше косена поне две седмици. А живият плет много по-отдавна.

— Кой е поел случая?

— Поделението за общи разследвания в Спрингс е приело обаждането, когато майката най-сетне решила да съобщи за изчезването. — Поделението беше следствен отряд, изпълняващ всякакви задачи. — Бил Дагър и Трой Бигли. Познаваш ли ги?

Боби поклати глава. Той познаваше почти всяко ченге в Южна Флорида, което е работило по случаи на престъпления срещу деца или на специални жертви. Фактът, че не беше чувал никога тези две имена, говореше сам по себе си.

— Та те решили, че момичето е избягало. Шефът в Спрингс се обадил на Трентън тази сутрин и помолил за помощ по изясняване на случая. Нали знаеш, след лайняната буря, която ги удари по случая с момичето Джарвис, „ПЗ“ е името на играта в този град.

„ПЗ“ означаваше кодирано „покрий си задника“. Боби кимна. По принцип само застрашени изчезнали деца (т.е. похитени) се разследваха от ПАФ, а не избягалите. При петдесет хиляди деца, които хващат улиците в щата всяка година, просто не достигаха хора, които да се заемат с търсенето на всяко дете, което не иска да бъде открито. Местната полиция обикновено поемаше случаите от своя район, като се свързваше с ПАФ и Информационния център за изчезнали деца за съдействие при отвличания, застрашени избягали от дома непълнолетни и изключителни случаи. Докато не стана издънката със случая Джарвис.

Макала Джарвис била петнайсетгодишна, когато баба й съобщила за пръв път в полицейското управление на Корал Спрингс, че е изчезнала. Два дни след това майката се обадила, за да потвърди, че Макала се е прибрала вкъщи. Без да бъде проверен, случаят бил прекратен и името на Макала — заличено от НИЦК като изчезнала непълнолетна, въпреки настояванията на бабата, че Макала всъщност не се е връщала вкъщи. Едва след две години полицай по училищния контингент най-сетне се вслушал в думите на възрастната жена и възстановил името на Макала в НИЦК. До един месец били идентифицирани скелетните останки на млада жена, натикана в куфар, който бил открит да плува във водите на река Джонс осемнайсет месеца по-рано. Макала Джарвис била починала от причинена с груба сила травма на главата. Последвалото разследване на убийството разкрило, че Макала е трябвало да свидетелства срещу приятеля на майка си, обвинен в домашно насилие, точно две седмици преди първото обаждане на бабата за нейното изчезване. Една издадена присъда щяла да наруши условното освобождаване на въпросния приятел, който щял да бъде върнат в щатския затвор на Флорида за доста време. Майката не е искала да изгуби източника си на издръжка, а тъй като полицията не се занимава с търсене на неизчезнали лица, името на Макала дори не е било сред възможните жертви още когато тялото е било извадено от водата. Без да бъде идентифицирано, тялото било съхранявано като доказателство в черен плик в хладилника на Института по съдебна медицина в окръг Дювал в продължение на почти две години.