Рекет
- Автор: Хайтауър Лин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекет». Краткое содержание книги:
— Мили боже! Сонора, този приятел е същинска легенда!
— Аз също съм легенда. — Сонора забеляза, че Крик си налива кафе, но гледа в тяхната посока.
— Ван Оуен ли казахте? — възкликна той.
— Да. — Тя измъкна листа от пишещата машина и понечи да го напъха в чекмеджето на бюрото си. Но не беше лесно — чекмеджето беше претъпкано и не се затваряше.
— Джак ван Оуен.
— Същият. — Сонора блъсна по-силно, но чекмеджето не помръдна.
Крик доближи до бюрото й:
— Дай ми го. Искам да говоря с него.
— Вече затвори. — Тя отново заблъска чекмеджето.
— Дай да ти помогна — предложи Сам.
— Не, благодаря.
— Видя ли? Казах ти, че не си на кеф през последните седем месеца.
— Ще говоря с него — повтори Крик.
— Вече ви казах, сър. Господин Оуен затвори.
— Когато се обажда, свързвай го с мен. Какво искаше?
— Съобщи ми информация за някакъв тип на име Аруба, когото бил арестувал преди единайсет години.
Крик отиде до своето бюро, отпи от кафето и накрая рече:
— Не знам защо това име ме изпълва с лоши предчувствия.
— Ван Оуен… искам да кажа — Джак… Той настоя да го наричам Джак… Споменах ли ти за това?
Сам й изпрати въздушна целувка.
— Джак обясни, че този Аруба е изключително брутален социопат, пристрастен към яденето на маслини така, както някои хора са пристрастени към алкохола или цигарите. Изплювал костилките върху жертвите си.
Сам зина от изумление:
— Нещо ме будалкаш!
— Добрият стар Джак. Може да се окаже, че ви е насочил към важна следа. Проверете информацията.
Някой хвана Сонора за лакътя. Беше Сандърс — по-тежка с петнайсет килограма в сравнение с миналата година, но блузата й пак беше с голяма кръгла яка като на Питър Пан, отново носеше една от карираните поли, които се бяха превърнали в нейна запазена марка. Излишните килограми определено я състаряваха.
— Имам два адреса за теб, Сонора. Най-близките живи роднини на Карл Стинет — някак извинително промърмори тя.
14
Беше нощ, изпълнена с напрегната работа. Светлината от настолната лампа образуваше светъл конус върху книжата върху бюрото. Сонора пъхна в една папка двете страници, на които беше описала последните мигове на Джой Стинет, и уморено въздъхна. Чувстваше се отчайващо самотна и разконцентрирана. Странно състояние за началото на работната седмица. Хората бяха изпълнили кварталните барове, гледаха по телевизията предаването на Джей Лено или се любеха, а тя беше сама с колегите, застъпили нощното дежурство, и работеше върху нещо, от което сърцето й се свиваше.
Остави на бюрото си чашата с кафето, което не беше изпила, и потегли към къщи.
Пътят до Блу Аш й се стори по-дълъг от всякога. Мисълта за смъртта на семейство Стинет я беше обсебила напълно, заседнала бе в съзнанието й като тиня на дъното на мръснокафява река. Най-много я терзаеше мисълта, че не може да спре хода на събитията. Беше видяла само последствията — потресаващата тишина след виковете и писъците, кръвта и сълзите.
Един ден и тя щеше да умре, да скочи от високия перваз на живота в бездната на отвъдното. Напразно се опитваше да отхвърли потискащата мисъл. Осъзнаването, че е смъртна, й беше също така добре познато като плътското желание.
Беше прекалено уморена и потисната. Полицейската работа нанасяше невъзвратими поражения на душата.
Клампет я посрещна с радостен лай.
Когато влезе в кухнята, й хрумна, че отдавна не е купувала плодове. Все се заричаше да подрежда във фруктиерата ябълки, киви или други плодове в зависимост от сезона, но досега си оставаше само с добрите намерения.
Втренчи се в празната фруктиера, изпитвайки познатото чувство на вина, сетне стопли в микровълновата печка печеното и седна да вечеря. Разгърна вестника, отпи глътка студена вода, взе си от месото. Внезапно загуби апетит. Изплю хапката в салфетката и сложи чинията на пода. Клампет беше сит, но както винаги не се отказа от допълнителна порция.
Сонора извади от чантата си револвера и провери дали предпазителят е спуснат. Тръгна към спалнята, като изключваше осветлението във всяко помещение. Питаше се каква е причината за отвратителното й настроение — и преди се беше сблъсквала с тъмната страна на живота, газила беше реки от кръв.
Което я подсети за кръвта върху маратонките й. Тим ги наричаше „обущенцата на елфите“, защото стъпалата й бяха много малки и изящни.