Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
– Ще опишете ли какво видяхте и изпитахте, господин президент? – извика един от репортерите.
– Страхувам се, че видях твърде малко: само някакво метално устройство, което се показа от разбития прозорец на хотела. Но веднага след това станах свидетел на бързите и решителни действия на Сикрет Сървис.
– Какво си помислихте в този момент, сър?
– Изпитах благодарност към Сикрет Сървис за отлично свършената работа.
– Преди малко споменахте за хората, които прибягват до подобни покушения. В множествено число. Кого по-точно имахте предвид?
– Нима някой ще повярва, че апаратурата и всичко останало е дело на един човек? – отвърна с въпрос Даниълс.
– Може би все пак имате предвид конкретни хора? – настоя репортерът.
– Това ще бъде задачата на разследването, което вече е в ход.
Дейвис се намръщи.
– Той трябва да е по-внимателен. Посланието беше достатъчно ясно.
– Какво става, по дяволите? – изгледа го Малоун.
Дейвис не отговори. Просто стоеше и гледаше в екрана.
Както винаги изряден, с безупречно изгладен панталон, Даниълс се оттегли, отстъпвайки мястото си на прессекретаря на Белия дом. Камерата го проследи нагоре по стълбите. Всеки момент щеше да се появи на входа.
– Става въпрос за Стефани – прошепна Дейвис. – Тя се нуждае от помощта ни.
Касиопея седеше на задната седалка на джипа. Един от агентите беше до нея, а отпред имаше още двама. Бяха ѝ разрешили да се облече и да събере своя багаж и багажа на Котън.
Напуснаха "Сейнт Реджис" кротко и без ескорт. Не след дълго излязоха от Манхатън по моста над Ист Ривър и навлязоха в Куинс. Никой не проговори, а и тя не задаваше въпроси. Нямаше нужда. Всичко стана ясно от радиото в колата.
Някой беше направил неуспешен опит да убие Дани Даниълс. На току-що завършилата пресконференция президентът беше обявил, че е невредим. Котън беше замесен но някакъв начин. Може би затова Стефани Нел бе поискала да се срещне с него.
Двамата бяха много близки. Свързваше ги петнайсетгодишно приятелство. Той беше работил за нея в продължение на дванайсет от тях в "Магелан" – секретен разузнавателен отдел към Министерството на правосъдието. Преди това Котън беше служил във флота, беше обучен пилот и дипломиран юрист. Лично Стефани го беше привлякла на работа в отряда. Преди три години той се беше оттеглил от активна служба след провеждането на редица блестящи операции. Малко по-късно се беше преместил да живее в Копенхаген и беше отворил антиквариата си книжарница.
Касиопея се надяваше, че той е добре.
И двамата бяха на мнение, че имейлът на Стефани е доста странен, но пренебрегнаха предупредителните сигнали и приемаха идеята за уикенд в Ню Йорк като едно приятно разнообразие. За съжаление тя нямаше да може да покаже черната си рокля от "Армани" в театъра. Вместо това беше арестувана от федералните власти, които я отвеждаха в неизвестна посока.
Дългата ѝ тъмна коса беше все още влажна, леко подвита в краищата. Не беше гримирана, но тя по принцип се гримираше рядко. Избра удобни дрехи – кафяв кожен панталон, кафява кашмирена риза и двуреден блейзър от камилска вълна. Не беше суетна, но това не означаваше, че не държи на външния си вид.
– Съжалявам за ритника – подхвърли на агента до себе си тя. Той пръв се бе втурнал през вратата.
Мъжът само кимна, но запази мълчание. А тя си даде сметка, че когато някой се е запътил към затвора, едва ли му позволяват да си вземе и багажа. Най-вероятно екипът по задържането бе получил нови инструкции веднага след установяването на самоличността .
Далеч напред се появи огромното равно поле на международното летище "Джон Ф. Кенеди". Без да намалява скоростта, джипът мина през широко отворения портал. В далечния край се очерта силуетът на "Еърфорс 1". Голяма тълпа хора бавно се отдалечаваше от него.
– Ще изчакаме пресата да се изтегли – обади се агентът на предната седалка.
– А после какво? – попита тя.
– После вие ще се качите на борда.
13.
Река Памлико, Северна Каролина
Хейл продължаваше да гледа новините по телевизията. "Адвенчър " се намираше на половин час път от дома. Намалила ход до минимум, яхтата предпазливо се плъзгаше напред. Това беше задължително поради факта, че макар и изключително широка, Памлико беше дълбока само около седем-осем метра. В главата му изплуваха обясненията на дядо му, свързани с маркерите по течението – по онова време направени от заострени борови колове. Местните хора редовно ги премахвали с идеята да насърчат гостуващите кораби да навлязат по-дълбоко в сушата и евентуално да наемат местни хора за своите екипажи. Слава богу, тези дни отдавна бяха отминали. Вече никой не напредваше към пясъчните брегове, опипвайки дъното с пръти в търсене на непрекъснато променящите се подвижни пясъци. Двигателите с вътрешно горене бяха променили всичко. Изключил звука на телевизора, Хейл се вслушваше в тихото плискане на вълните в гладкия корпус. Чакаше.