Седем дни за цяла вечност…

— Как може да ми правите подобно предложение точно сега!

— Както желаете, тогава ще чакаме тук; не е толкова удобно, но щом така предпочитате… и все пак жалко!

От няколко часа насам те седяха на пейката, обърнати с гръб един към друг, когато хирургът най-сетне се появи от дъното на коридора. Той не свали латексовите си ръкавици (винаги когато излизаха от операционната, хирурзите се освобождаваха от тях и ги хвърляха в поставените за тази цел кошчета). Матилда беше извън опасност. Артерията на крака й не беше засегната. Скенерът не откри никаква черепна травма. Гръбначният стълб бе непокътнат и имаше две фрактури без каквито и да било размествания. Едната на крака, другата на ръката и няколко по-леки наранявания. В момента я гипсираха. Усложнения бяха възможни, но лекарят бе оптимист. И все пак той пожела тя да остане неподвижна в продължение на няколко часа. Помоли София да предупреди близките й, че до сутринта не се разрешават никакви посещения.

— Смятайте го за направено — каза тя. — Освен мен тя няма други близки.

После даде на завеждащата отделението номера на своя пейджър. На излизане София мина покрай Лукас, без да го удостои с поглед. Информира го, че няма да му се налага да погасява глобата й. После излезе през въртящата се врата на интензивното отделение. Лукас я настигна на пустия паркинг в момента, в който тя се мъчеше да намери ключовете си.

— Ще съм ви благодарна, ако престанете най-сетне да ме плашите — му каза тя.

— Мисля, че не започнахме добре — поде отново Лукас с мек глас.

— Да започнем какво? — попита го тя.

Той се поколеба, преди да отговори.

— Да приемем, че понякога съм малко прям, но наистина се радвам, че вашата приятелка е на път да се оправи.

— Добре тогава, значи все пак споделяме нещо, което казахте днес — всичко е възможно! А сега ще бъдете ли така добър да ме оставите да си отворя вратата…

— А ще е възможно ли да споделим едно кафе… ако обичате?

София остана безмълвна.

— Лошо съвпадение! — продължи Лукас. — Вие не пиете кафе, и аз също! Може би един портокалов сок? В заведението отсреща предлагат отлични безалкохолни напитки.

— Защо имате толкова силно желание да утолите жаждата си в моята компания?

— Защото току-що пристигнах в града и не познавам никого. Живях съвсем самотен цели три години в Ню Йорк, и в това няма нищо оригинално. Голямата ябълка12 ме направи малко странен, но аз съм твърдо решен да се променя.

Тя наклони глава и втренчено погледна Лукас.

— Добре, започвам всичко отначало — каза той. — Забравете за Ню Йорк, за моята самота и за всичко останало. Не знам защо имам такова неустоимо желание да пия нещо с вас. В действителност питието въобще не ме интересува. Това, което искам, е да ви опозная. Ето, казах ви истината. Добре ще бъде от ваша страна, ако приемете предложението ми.

Жената погледна часовника си и се поколеба няколко секунди. После излезе и прие поканата му. Те пресякоха улицата и влязоха в Криспи Крим. Малкото заведение ухаеше на топли сладкиши. Една тава с щрудел току-що бе извадена от фурната. Те седнаха на маса, разположена до прозореца. София не яде нищо, само учудено гледаше Лукас. Той погълна седем щрудела за по-малко от две минути.