Лотос за мис Куон

Другите двама полицаи излязоха от поста и се разделиха — единият застана отпред на колата, другият отзад. И двамата насочиха пушките си към Джафи, който усети, че по лицето му се стича пот, а сърцето му бие с всичка сила.

Точно, когато полицаят с фенерчето тръгна към Джафи, един от селяните сви безразлично рамене, издърпа иглата на гранатата, която държеше и я хвърли през отворените прозорци на полицейския пост.

Бяха му казали атаката да стане точно в дванайсет и петнайсет и сега никой не можеше да го обвини, че не е изпълнил заповедта.

Гранатата падна върху масата, където бяха играли тримата войници и експлодира. Тя избухна, проблесна ослепително и с такъв трясък, че много селяни от околните ферми се разбудиха.

Парче от гранатата се вряза във врата на полицая с фенерчето, разкъсвайки сънната му артерия. От силата на експлозията единият от полицаите залитна назад, към разрушената стена на поста. Тя пръсна предното стъкло на крайслера и зашемети Джафи.

Третият полицай, застанал до задницата на колата, въпреки че бе разтърсен от експлозията, успя да залегне и се опита да изпълзи под колата.

Единият от селяните като видя това, търкулна своята граната по пътя, право към лицето на полицая. Гранатата избухна, откъсна главата на полицая, а шрапнелът накъса гумите на крайслера на парчета.

Третата граната бе подхвърлена в полицейския пост, уби третия полицай, който се бе втурнал към него, за да се скрие и с това паянтовата постройка бе изравнена със земята.

Зашеметен и кървящ от удара на един камък, който го бе улучил в челото, Джафи се отпусна на мястото си, твърде замаян, за да осъзнае какво става. Тримата селяни се бяха надигнали внимателно от скривалището си, за да огледат мястото с доволство и известна тревога. Бяха доволни, че гранатите бяха свършили работата си толкова добре, но едновременно с това изглежда европеецът, който караше тази голяма американска кола, също бе пострадал, а това щеше да е лошо за тях, когато дребният, кафеникав човечец научеше за станалото.

Като махна на другите двама да останат по местата си, селянинът с часовника, който бе водач на групата, тръгна предпазливо напред.

Джафи видя тъмната сянка да се приближава към него. Съвсем тихо измъкна пистолета изпод бедрото си и когато селянинът се приближи на два метра от него, Джафи вдигна пистолета и стреля.

Четирийсет и пет калибровият куршум удари селянина в лицето и той отскочи назад като прострелян заек. Падна в светлината на фаровете, така че другите двама видяха с ужас мозък, кости и кръв — това бе всичко, което бе останало от лицето и от главата му.

Джафи нямаше представа дали в тъмнината има още нападатели, така че остана свит в колата, като леко надничаше над вратата.

Единият от селяните извади иглата на една граната и се приготви да я хвърли, когато неговият спътник го сграбчи за ръката.