Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Вдигна очи — цяла сутрин се занимаваше с описаните симптоми — и каза:
— Не е било просто слънчево изгаряне.
— Това е диагнозата, която са му поставили колегите от островната болница — каза Линдохлм с нескрито отвращение.
Лиза не би обвинила местните лекари и сестри. Отначало никой не бе подозирал, че се задава епидемия. Погледна отново датата.
„Преди пет седмици“.
— Смятам, че този човек е нашият „нулев пациент“ — надуто заяви Линдхолм. — Или най-малкото един от първите случаи.
Лиза затвори папката.
— Мога ли да го видя? Той кимна.
— Това беше втората причина да дойда тук. — В гласа му се появи мрачна нотка, която я притесни. Зачака го да обясни, но той само се фръцна и тръгна към вратата. — Елате с мен.
Ръководителят на екипа от СЗО мина през трапезарията и спря пред един от корабните асансьори. Влязоха и той натисна бутона за палубата на трето ниво.
— Изолационното отделение? — попита Лиза. Той само сви рамене.
След миг вратите се отвориха към импровизирана стая за дезинфекция. Линдхолм й махна да облече един от биозащитните костюми, подобен на онзи, с който Монк беше тръгнал да събира проби.
Лиза навлече костюма и смръщи леко нос, усетила чуждата телесна миризма, която я лъхна, докато вдигаше качулката на главата си и притискаше херметизиращите лепки. Когато и двамата бяха готови, Линдхолм я поведе към една от каютите в дъното на коридора. Вратата беше отворена, на прага се бяха струпали лекари.
Линдхолм им подвикна да направят път. Лекарите се пръснаха веднага — явно си знаеха урока. Линдхолм въведе Лиза в малка стая, вътрешна каюта без прозорци. Единственото легло бе до отсрещната стена.
В леглото имаше пациент, завит с тънко одеяло. Приличаше повече на труп, отколкото на жив човек. Ала одеялото се повдигаше и спадаше леко, дъхът стържеше в гърлото. Маркучи за интравенозни вливания се проточваха към отвятата ръка. Кожата беше така изтъняла и изсъхнала, че изглеждаше прозрачна.
Лиза погледна лицето. Някой си беше направил труда да го обръсне, макар и набързо, както личеше от порязванията, някои от които още кървяха леко. Косата му беше сива и чуплива, като на раково болен, подложен на химиотерапия, но очите му бяха отворени и той срещна погледа й.
За миг й се стори, че зърва в очите му блясък, сякаш я е познал; мъжът дори трепна леко и вдигна немощно ръка към нея.
Само че Линдхолм застана помежду им и без да поглежда към пациента, повдигна долната половина на одеялото и оголи краката. Лиза очакваше да види неравна кожа, оздравяваща след изгаряне втора степен, на каквато се беше нагледала от сутринта, но вместо това видя странна лилавееща синина от слабините на мъжа до пръстите, обсипана с черни мехури.
— Ако бяхте дочели картона — каза Линдхолм, — щяхте да знаете, че тези нови симптоми са се появили преди четири дни. Местните колеги решили, че се касае за тропическа гангрена, вторична проява на дълбока инфекция в зоната на изгарянията. Но това всъщност е…
— Некротизиращ фасциит — довърши тя. Линдхолм изсумтя и пусна одеялото.
— Именно. И ние стигнахме до същия извод.
Некротизиращият фасциит, по-широко познат като „разяждащата болест“, се причиняваше от бактерии, обикновено бета-хемолитични стрептококи.
— Вторична инфекция, проникнала през раните от изгарянията, така ли? — попита тя.
— Възложих го на нашия бактериолог. Изследването беше готово снощи и показа масивен растеж на Propionibacterium.
Лиза смръщи вежди.
— Няма логика. Това е обикновена епидермална бактерия. Непатологична. Сигурни ли сте, че пробата не е била замърсена?
— При огромния брой бактерии, открити в мехурите, не може да става въпрос за контаминация на пробата. Освен това повторихме изследването и с други тъканни проби. Със същия резултат. Именно по време на повторните изследвания беше забелязана странна некроза в околните тъкани. Модел на разложение, който се наблюдава понякога по тези ширини. Много прилича на некротизиращия фасциит.
— От какво се причинява?
— От ужилване на риба-камък. Силно токсична. Прилича на камък, както се подразбира от името й, но има твърди гръбни шипове, снабдени с отровни жлези. Една от най-силните отрови на света. Помолих доктор Барнхарт да изследва тъканта.
— Токсиколога? Кимване.
Доктор Барнхарт, специалист по естествени отрови и токсини, беше долетял от Амстердам. Пейнтър лично беше настоял да бъде включен в екипа на СЗО.