Въпрос на чест

— Мръсници! Няма да ви се размине — каза той и я изгледа втренчено.

— Спокойно, доктор Макензи. Не разчитайте, че ще се впечатлим от вашите заплахи. Подобна операция не ни е за пръв път. Така че, ако се надявате да видите някога дъщеря си…

— Какво искате от мен?

Сервитьорката дойде с нова каничка кафе, но като видя, че и двамата не се отпили дори глътка, каза:

— Кафето изстива. — И се отдалечи без повече коментари.

— Разполагам само с 200000 на мое име. Сигурен съм, че сте направили грешка.

— Не ни трябват парите ви, доктор Макензи…

— Тогава какво ви трябва? Готов съм на всичко, за да си върна дъщерята.

— Компанията, която представлявам, е специализирана в намирането на хора с подходящи умения, а един от нашите клиенти има нужда точно от професионалист с вашия опит.

— Но вие просто можехте да се обадите и да си уговорите среща с мен, както правят всички — недоверчиво отбеляза Макензи.

— Не и за това, което имаме предвид, опасявам се. Освен това, в случая е съществен факторът време и ние решихме, че Сали ще ни помогне да прередим опашката пред вашия кабинет.

— Не разбирам.

— Точно затова съм тук — обясни жената.

Двайсет минути по-късно кафето беше съвсем изстинало, а Т. Хамилтън Макензи знаеше какво се иска от него.

— Не съм сигурен дали бих могъл да го направя — каза той. — Това по начало би било неетично от професионална гледна точка. Но ако имахте представа и колко трудно е да…

Жената пак бръкна в чантата си и извади от там нещо друго — малка златна обеца — и я пусна на масата пред него.

— Може би това ще го направи малко по-лесно, надявам се. — Т. Хамилтън Макензи взе обецата на дъщеря си. — Утре ще получите втората — продължи жената. — В петък ще ви изпратим първото ухо. В събота — второто. И ако продължите да се безпокоите за етичните аспекти, доктор Макензи, към края на следващата седмица от дъщеря ви няма да е останало много за изпращане.

— Не бихте се осмелили да…

— Не разчитайте на това.

Т. Хамилтън Макензи стана и се надвеси над масата.

— Но можем да действаме и по-бързо, ако това е вашето желание — допълни тя, без да показва ни най-малък страх от заплашителната му поза.

Макензи се срина обратно на стола си и се опита да се овладее.

— Добре — каза жената, — така наистина е по-добре. Сега поне мисля, че се разбираме.

— И какво следва? — уморено попита той.

— Ще се свържем с вас малко по-късно днес. Бъдете си у дома. Нещо ми подсказва, че когато се чуем пак, вече ще сте намерили начин да се помирите с професионалната си етика.

Макензи понечи да възрази, но жената стана, извади петдоларова банкнота от чантата си и я остави на масата.

— Е, няма да оставим най-добрия хирург на Кълъмбъс да мие чиниите, нали? — каза тя и излезе още преди смаяният Макензи да съобрази, че те са знаели, че си е забравил портфейла.