Красиво зло

— Идеална е!

— Господи! Вижте само тази огромна стара вана.

— Ами гледката! Океанът се чува от всяка стая. Ооо! Просто страхотно.

— Ей, елате, вижте спалните. Тези легла! Невероятни са.

Обличаме си банските и се втурваме към плажа. И тримата влизаме право във водата, без да се бавим в изпробване на температурата — просто се гмурваме под вълните. Водата е ледена, но аз съм прекалено щастлива, опиянена от живота, приятелството и тръпката да си млад, от мисълта, че ме очакват цели три дни на декадентска радост, за да се тревожа за студа. Алис и Роби се плискат един друг, прегръщат се и се смеят. Алис побягва от него, като се киска и препъва. Той я улавя, но тя се изтръгва, едната презрамка на банския й се смъква и открива гърдата й. Това я кара да избухне в още по-силен смях, Алис се завърта и пищи като въодушевено дете. Дръпва другата презрамка, така че сега и двете й гърди са освободени. После ги хваща в шепи, повдига ги и като ги стиска, насочва зърната им към Роби.

— Бум, бум, мъртъв си! — обявява тя.

— Ооо! Аах! — Роби се улавя за гърдите и пада по гръб във водата.

Алис се обръща към мен, отново насочила зърната.

— Не, не! — Смея се. — Имай милост.

С крайчеца на окото си забелязвам движение и се обръщам. Покрай нас минават мъж и жена на средна възраст, гледат ни и лицата им са застинали в преднамерено изражение на неодобрение и отвращение.

Алис проследява погледа ми и ги вижда. Наблюдавам как смехът изчезва от лицето й, заменен от гняв. Тя внезапно се обръща, така че се озовава лице в лице с двойката. Посяга зад себе си и дръпва презрамките на горнището, така че то се развързва и увисва в ръката й, после смъква и долнището, изплъзва се от него и се изправя. Гола и войнствена, поглежда към двойката и се усмихва със студена предизвикателна усмивка.

Мъжът и жената побягват напред със зачервени лица, като мърморят и клатят глави.

Алис наблюдава отдалечаването им, а после накланя глава назад и се разсмива.

Тази нощ пируваме с риба и картофки, купени от местно магазинче. Картофките са хрупкави, рибата прясна и вкусна и тримата се натъпкваме до изнемога. Когато свършваме, се просваме на дивана във всекидневната и лениво говорим за маловажни неща.

— Господи! Как мразя такива хора — неочаквано казва Алис.

— Какви хора?

— Като тези тесногръди консервативни селяндури, които срещнахме днес на плажа.

— Тесногръди ли? Наистина ли? Значи с абсолютна сигурност си разбрала какви са? — поглежда я с любопитство Роби. — След като си ги видяла само за пет секунди?

— Да, така мисля. Незначителни животи, грозни прически, ужасни дрехи. Дебели и грозни. От онези, които гласуват за консервативните политици и ненавиждат обратните. Хората, които казват неща като… — И Алис придава на гласа си подчертан австралийски акцент — … „Тя е приятно момиче, нищо, че е черна. Но все пак не бих казала, че ще стигна дотам, да я поканя на вечеря.“