Kadeto tegne mrak

— Ти си родом от Флудир, нали?

— Точно така — каза Ингилейф. — Там съм родена и там израснах. Най-добрата почва в страната, най-големите тиквички, най-червените домати. Чудя се защо не останах там.

— Явно е хубаво място. То е близо до Хруни, нали?

— Да, в Хруни е местната църква. На три километра от Флудир.

— Да си се срещала с Агнар в Хруни на двайсети април следобед?

Ингилейф се смръщи.

— Не, не съм. Цял ден бях тук, в галерията.

— Хруни е само на два часа път оттук.

— Да, но не съм се срещала с Агнар там.

— На тази дата той се е видял с някого в Хруни. Не смяташ ли, че е странно съвпадение Агнар да ходи точно до Флудир, селото, в което си родена?

Ингилейф сви рамене.

— Не. Нямам представа какво е правил там. — На лицето ѝ се появи пресилена усмивка. — Това е малка страна. Съвпадения стават постоянно.

Вигдис я изгледа подозрително.

— Някой може ли да потвърди, че си била в галерията през въпросния следобед?

Ингилейф се замисли за момент.

— Беше понеделник, нали? Диса от съседния бутик. Отби се тук да вземе назаем малко чай. Почти съм сигурна, че това беше в понеделник.

Вигдис стрелна поглед към Магнъс. Стана му ясно, че тя нарочно не зачеква темата за връзката на Ингилейф с Агнар, затова реши да насочи разговора в друга посока. Винаги можеха да се върнат пак на Агнар.

— Имала си брат, който е умрял като малък, нали?

— Да — каза Ингилейф. — Това е било няколко години преди да се родя. Мисля, че от менингит. Аз не съм го виждала. Нашите не говореха за него. Той е първото им дете и смъртта му им дойде много тежко, както можете да си представите.

— Исилдур не е ли необичайно име?

— Предполагам. Не се бях замисляла.

— Знаеш ли защо родителите ти са го кръстили така?

Ингилейф поклати глава:

— Нямам представа. — Изглеждаше напрегната, леко се смръщи. Магнъс забеляза V-образен белег над едната ѝ вежда, отчасти скрит от бретона. Пръстите ѝ си играеха с изящна сребърна обеца, без съмнение дело на някой от колегите ѝ по търговската улица. — Мисля, че прадядо ми се е казвал така. По бащина линия. Може би баща ми е искал да почете дядо си. В някои родове имената се появяват отново и отново.

— Искаме да говорим с родителите ти — каза Магнъс. — Можеш ли да ни дадеш адреса им?

Ингилейф въздъхна.

— И двамата починаха. Татко умря през 1992-ра, а мама — миналата година.

— Съжалявам — каза Магнъс и беше искрен. Ингилейф изглежда нямаше трийсет години, което означаваше, че е била съвсем малка, когато е загубила баща си, дори по-малка от Магнъс, когато майка му бе умряла.

— Някой от тях беше ли почитател на „Властелинът на пръстените“?

— Мисля, че не — отвърна Ингилейф. — Така де, вкъщи имаме тази книга и сигурно са я чели, но не са я споменавали.