Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Спогледаха се. Йоаким забеляза, че Type имаше малко по-странен цвят над носа и скулата си, отколкото си спомняше, че беше нормално за него. Светлата му коса беше сресана назад, а обичайната черна папийонка беше на врата му. Type беше един от неколцината, които старееха почти незабелязано. Нямаше и един сив косъм или видима бръчица или линия по лицето на този четиридесет и петгодишен мъж.
Йоаким сложи лакти на масата с ръце, сгънати пред себе си.
– Чакам. Да разбирам, че сте стигнали до... изходни точки за преговори?
Type направи пауза от няколко секунди. Изглеждаше сякаш с неохота подхождаше към онова, което имаше да каже.
– Има ли нещо вярно в слуховете, Йоаким? Това би могло да бъде от значение... за нашия напредък.
Йоаким усети, че въпросът отключи нещо експлозивно в него. Чашата започваше да се пълни. Ако прелееше, той можеше да изгуби най-важното, с което разполагаше. По време на изслушванията и последвалото съдебно дело бе казал точно малкото, което можеше да каже, и нищо повече.. Беше осъден за превод на стотици милиони на сметката в "Банка Баркли" в Лондон, откъдето подкупите са били превеждани по-нататък, както и за производството на фалшиви фактури и разписки. Но норвежката прокуратура така и не откри някакви доказателства, че той самият е приемал и укривал пари. Ето защо не беше осъден за това. Но никога не се отърва от подозрения. Всички мислеха, че бе присвоил значителни средства на едно или друго място.
Type видя реакцията, която въпросът му провокира, затова отстъпчиво добави:
– Трябва да проявиш разбиране, че сме в затруднение, нали така, Йоаким? Ако имаш пари в брой, скрити някъде, бих искал да знам. Обещавам, че ще те питам за това само един-единствен път.
– Никой не ми е платил дори цент под масата. Всеки проклет долар, който съм приел в ролята си на главен икономист, е бил превеждан на сметката в долари към "Ханза" тук, в Осло. Ти знаеш това, Type.
Type кимна замислено. Червеникавият цвят на лицето му се беше засилил, вместо да изчезне. Очевидно се бореше с чашата, която всеки момент можеше да прелее.
– Не ми ли вярваш? Така ли ми се отблагодаряваш – след като беше един от най-големите сътрудници във фирмата?
– Не проумяваш ли, Йоаким? Смятам, че е странно, че не разбираш голяма част от това, което правиш. По дяволите... – той замахна с ръка – беше в затвора четири години. Беше осъден за корупция – едно от най-големите дела, които сме имали в Норвегия. Трябва да си даваш сметка, че ние сме във всеки случай твърде малко – и после презрително добави – скептични.
Чашата всеки момент щеше да прелее. Йоаким каза с понижен глас:
– Всеки божи долар, който съм взел в Хартум, е бил преведен тук, на вас. Те никога не ми даваха дори цент повече.
– Ами... подкупите, корупцията?
Йоаким вдигна рамене. Самият Type никога не бе работил в страна като Судан, беше безпредметно да обяснява.
– ОК. Оставяме този въпрос. Повече няма да те безпокоя.
– Не ми ли вярваш?
– Приемам го – отвърна Type.
– Под съмнение?
– Да, под съмнение. Ще приема, че разбираш какво искаме ние. Избрахме да те подкрепяме в този труден период, през който премина. Получаваше заплата без задължения и ние поискахме да изчакаме да излезеш от затвора, преди да ти съобщим решението си.
Той се поколеба за момент преди да добави:
– Цената, ако ти продължиш, е твърде висока. И ти го разбираш.
– Разбирам.
Смешното беше, че бе дошъл тук с мъничката надежда, че те все още го искаха, а той ще е този, който да приключи взаимоотношенията. По този начин щеше да има база за преговори. По време на посещенията в Юлешму и Кроксрюд Type бе проявявал съчувствие и приятелска подкрепа и бе оставил вратичка на очакване за по-нататъшна работа, когато престоят му в затвора приключеше. Но вместо това те искаха да си върви и повече да не се връща. Срещата тук го показваше по най-ясния възможен начин. Никой от другите партньори не желаеше да се срещне с него, а и не му предложиха нищо повече от чаша вода, докато седеше тук. Беше се превърнал в прокажен, сигурно вече не го споменаваха сред клиентите в "Ханза" и бе изтрит от историята на фирмата. Вече не искаха да имат нищо общо с него.
– Наистина ли беше очаквал нещо друго? – попита Type с почти скръбен глас.
Йоаким поклати глава.
– Какво предлагаш?
– Петстотин хиляди, изплатени наведнъж, плюс триста за твоите акции.
– И толкова?
Type прокара ръка по брадичката си.
– Наистина ли го мислиш? Само триста за акциите?
– Това или нищо.
Йоаким рязко се изправи. Краката на стола издадоха прорязващ звук по паркета.