Английското момиче

8.

Корсика

Беше време за обяд — любимото време от деня на дон Орсати. Те излязоха на терасата пред кабинета му и седнаха на маса, отрупана с корсикански хляб, сирене, зеленчуци и колбаси. Слънцето грееше ярко и през една пролука между черните борове Габриел зърна в далечината блещукащото синьо-зелено море. Ароматът на макията ги обгръщаше отвсякъде. Той изпълваше хладния въздух и се носеше от храната; дори Орсати сякаш го излъчваше. Донът наля няколко пръста кървавочервено вино в чашата на Габриел и след това се зае да отреже няколко резена от плътния корсикански суджук. Алон не се поинтересува какво е месото. Както Шамрон обичаше да казва, понякога бе по-добре да не питаш.

— Радвам се, че не ви убихме — каза Орсати, като вдигна чашата си с вино на сантиметър от масата.

— Мога да ви уверя, дон Орсати, че чувството е взаимно.

— Още суджук?

— Да, моля.

Корсиканецът отряза още два дебели резена и ги постави в чинията на Габриел. След това си сложи очилата за четене и разгледа снимката на мъжа от „Ле Палмие“.

— На тази снимка изглежда различно — каза донът след малко, — но определено е той.

— Какво е различното?

— Прическата му. Когато дойде да ме види, косата му бе намазана с гел и бе сресана гладко. Разликата е едва доловима — добави Орсати, — но много ефикасна.

— Имаше ли си име?

— Представи се като Пол.

— Фамилия?

— Доколкото знам, това беше фамилното му име.

— Какъв език говореше нашият приятел Пол?

— Френски.

— Местен?

— Не, имаше акцент.

— Какъв?

— Не можах да го определя точно — отвърна донът, като свъси дебелите си вежди. — Сякаш бе научил френския от магнетофонни записи. Езикът му беше перфектен и в същото време не съвсем правилен.

— Предполагам, че не е намерил името ви в телефонния указател.

— Не, Алон, той дойде с препоръки.

— Какъв вид препоръки?

— От човек.

— От някого, който ви е наемал в миналото.

— Това е обичайният вид.

— Каква беше работата?

— От тези, при които двама мъже влизат в една стая и от нея излиза само единият. И не си правете труда да ме питате за името на човека, който го бе препоръчал — добави бързо Орсати. — Говорим за моя бизнес.

С леко кимване Габриел показа, че няма желание да обсъжда повече тази тема, поне не за момента. След това попита дона защо мъжът е дошъл да го види.

— За съвет — отговори корсиканецът.

— По какъв въпрос?

— Каза, че има да превозва някаква стока, че се нуждае от човек с бързоходна моторна яхта. Някой, който познава местните води и може да плава през нощта. Някой, който умее да си държи устата затворена.

— Стока?

— Това може и да ви изненада, но той не навлезе в подробности.