Юлиан [bg]

Последен пристигна най-важният от всички — главният управител на императорския дворец, евнухът Евсебий. Той бе толкова грамаден, че двама роби трябваше да го измъкнат от украсената му със злато и слонова кост носилка. Евсебий беше висок, пълен и много блед. През зеленикавосинята му копринена туника се виждаше как тлъстините му се разклащат при всяка крачка. Единствен той от целия двор бе облечен цивилно. Всъщност с изкусно начервените устни и дългите си намазани с масло къдрици той приличаше на приветлива модна дама. Златните нишки на хламидата му искряха на слънцето.

Евсебий се озърна и аз внезапно разбрах, че острият му поглед търси нас. Полускрити от камара конски дисаги, Гал и аз се опитахме да се скрием напълно, но въпреки че никога не ни беше виждал, Евсебий веднага ни позна. С изящно движение на ръката той ни даде знак да се доближим. Подобно на роби, които очакват да ги набият, ние колебливо тръгнахме към него. Тъй като не знаех как да поздравя, опитах се да отдам чест по военному. Гал стори същото. Евсебий се усмихна леко, разкривайки малките си потъмнели зъби. Няколко трапчинки се появиха на пълните му бузи. Той наведе глава и тлъстата му шия се надипли. Една дълга къдрица падна върху челото му.

— Nobilissimi — каза той с кадифен глас.

Това беше благоприятно предзнаменование. С тази титла се обръщат само към членовете на императорското семейство. Нито владиката Георгий, нито охраната ни се обръщаше към нас така. Очевидно титлата ни беше възстановена. След като ни поогледа, Евсебий хвана и двама ни за ръка. Още си спомням колко мека и влажна бе ръката му.

— Толкова очаквах да ви видя. Колко сте пораснали! Особено благородният Гал!

Той нежно опипа гърдите на Гал. Такава дързост обикновено би вбесила брат ми, но този ден той бе прекалено уплашен; при това той инстинктивно разбираше, че красотата му е неговата единствена защита. Когато влизахме в двореца, той благосклонно остави евнуха да го погали.

Не съм срещал човек, който така да заблуждава с гласа и държането си като Евсебий. Тук би трябвало да спомена нещо за гласовете на евнусите. Актьорите, както и хората, които ги имитират на присмех, винаги говорят високо и пискливо. Гласовете на евнусите рядко звучат така. Иначе кой би търпял компанията им? А в императорския двор човек трябва да бъде особено приятен. В действителност гласът на евнуха прилича на нежен детски глас и това събужда родителско чувство както у мъжете, така и у жените. Тъй ловко умеят евнусите да ни обезоръжат, че ние почваме да им угаждаме, както бихме угаждали на дете, като забравяме, че умовете им са зрели и извратени, макар телата им да са недъгави. Евсебий заплете мрежата си около Гал. С мен не си струваше трудът да се занимава — бях прекомерно млад.