Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Беше време да провери кутиите с ларви на комари и той излезе от главната лаборатория и тръгна по коридора към съседната стая, където ги отглеждаше. Сложи си защитно облекло, ръкавици и маска с високоефективен филтър за пречистване на въздуха и отвори вратата, на която с големи червени букви пишеше:
ОПАСНОСТ
ЗОНА НА БИОЛОГИЧНА ЗАРАЗА ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП
Погледна двете стъклени кутии, поставени в средата на стаята. Отдалеч те изглеждаха така, сякаш бяха пълни с виещ се пушек, но отблизо се виждаше, че вътре има стотици наскоро излюпени комари. Някои още бяха на дъното, където имаше кръвна плазма, и пируваха с новосъздадения от Демил прион „Бледия кон“ — смъртоносния протеин, който бе инжектирал в кръвната плазма.
Декстър погледна малките, наскоро излюпени женски комари, които стояха на дългите си тънки крачета и смучеха приона с хоботчетата си.
На дъното бяха останали само няколко комара. Повечето се бяха натъпкали със смъртоносния коктейл, летяха насам-натам и отчаяно търсеха топло тяло, което да атакуват. Декстър вдигна телефонната слушалка и набра номера на газовата камера. Отговори доктор Чарлс Лак. Демил пое дълбоко въздух и каза:
— Мисля, че съм готов.
Трой Лий крещеше мръсотии, докато го влачеха към старата газова камера, която се намираше в кулата на централния блок на затвора.
Вратата на камерата се отвори. Разкъсаха ризата му и го блъснаха в тясното помещение. Той се удари в отсрещната стена и се строполи на пода.
— Какво правите? Добре де, стига… Съжалявам. Моля ви… Съжалявам.
Двама военни полицаи хванаха Силвестър, съблякоха ризата му и го заведоха в камерата, после затвориха и залостиха вратата.
Въздушната клапа започна да съска.
Трой Лий отново се разкрещя, но никой не го чу, защото газовата камера беше направена от две тежки стъклени кутии, сложени една в друга.
Доктор Чарлс Лак нагласи стативите с камерите, поставени така, че да могат да заснемат процедурата. Той беше млад, ново попълнение в персонала на Форт Детрик, наскоро завербуван от Технологическия университет в Масачузетс. Чарлс Лак и Декстър Демил имаха разногласия по някои от основните аспекти на програмата „Бледия кон“. Единият от спорните въпроси беше дали да използват комари като разпространители на заразата. Доктор Лак предпочиташе по-примитивните методи на приемане на коктейла, а именно чрез заразяване на питейната вода или хранителни продукти. Демил не можеше да убеди наперения млад доктор, че комарите предлагат много по-хубава система за пренасяне на инфекцията. Ако разберяха, че във водата или в храната има приони, враговете щяха да престанат да ги консумират. А за да се предпазят от комарите, те трябваше да облекат всички войници в защитно облекло, което беше невъзможно в условията на текуща атака. Освен това комарите се разпространяваха в определени територии и не мигрираха на нови места. И най-важното, тези насекоми имаха кратък живот и умираха след около три дни, изчиствайки района от опасната зараза. Въпреки логиката в доводите на Демил, доктор Лак продължаваше да се противопоставя, като казваше, че комарите се пренасят трудно и че силните ветрове може да ги издухат към други територии.
Доктор Лак настрои видеоапаратурата, после зад всяка камера застана по един военен полицай. Доктор Демил включи видеотелефона и попита:
— Ясна ли е картината, адмирале?
— Да. Започвайте — чу се дрезгавият глас на Джеймс Зол.
Трой Лий се бе изправил и им крещеше през звукоустойчивото стъкло. Твърде бялата му кожа се бе зачервила от напрежение.
Декстър Демил се приближи до двете стъклени кутии, прикрепени със скоби в едната страна на газовата камера, и махна брезентовите покривки. После отвори въздушните клапани на кутиите и пусна новоизлюпените женски комари в тясната еднопосочна тръба, водеща към газовата камера. След няколко минути повечето смъртоносни насекоми влязоха вътре и се нахвърлиха върху Силвестър и Трой Лий. Двамата започнаха да подскачат, опитвайки да се отърват от тях. Удряха ги с ръце и ги размазваха по стените на стъклената камера, разпръсквайки навсякъде капки кръв.
Декстър изчака, докато се увери, че Силвестър и Трой Лий са нахапани многократно, после впръска в камерата инсектицид.
Комарите умряха и стъкленият под се покри с черните им трупове. После един от военните полицаи пусна душовете и водата изми стените и пода. Мъртвите комари изчезнаха в контейнера, монтиран под газовата камера.