Огнена

Синовете й…

— Не са ли пристигнали вече?

— Още са отвън с Четвърти полк. Бриган предава командването му на капитаните си и ги изпраща на изток. Потеглят още тази нощ и, както разбирам, приготовленията са безкрайни. Трети полк ще пристигне тук след ден-два. Бриган ще тръгне с тях към Кралския град, за да изпроводи Наш до двореца му, а после ще ги поведе на юг.

Кралския град. Намираше се в зелената долина, където Крилатата река се вливаше в Зимното море. Дворецът на краля от блестящ черен камък се издигаше над водите. Хората разказваха, че градът е красив и е средище на изкуствата, медицината и науката, Файър не бе стъпвала там от малка. Не го помнеше.

Тръсна глава да се опомни от сънищата наяве.

— Ще тръгне с тях? — попита замаяно тя. — С кого?

— Бриган прекарва еднакво време с всеки полк — обясни Роен и потупа Файър по крака. — Хайде, скъпа. Ела да вечеряш с мен. Искам да чуя какъв е животът отвъд Малките сиви планини и сега ни се открива възможност да поговорим. — Кралицата се изправи и взе свещта си от масата. — Ще изпратя някой да ти помогне.

Роен излезе бързо от стаята и затвори вратата. Файър измъкна крака изпод завивките и простена. Помечта за деня, когато ще отвори очи и ще раздвижи ръка без безкрайната болка.

Файър и Арчър вечеряха с Роен на малка маса в дневната й. Роен бе живяла в крепостта, преди да се омъжи за крал Накс, и се бе върнала в нея след смъртта му. Високи стени заобикаляха непретенциозния дворец, имаше просторни конюшни, наблюдателни кули и вътрешни дворове, свързващи работните помещения с жилищните. Крепостта бе достатъчно голяма, та в случай на обсада хората от околните градове да се съберат зад стените й. Роен я управляваше със здрава ръка и помагаше на северните лордове, които се застъпваха за мира. Стражи, храна, оръжия — Роен им предоставяше всичко необходимо.

— Докато почиваше, аз се качих на външната стена и дебнех чудовищните птици да се спуснат ниско, за да ги отстрелям — обясни Арчър на Файър. — Успях да убия само две. Усещаш ли ги? Чувствам глада им дори от тази стая.

— Свирепи зверове! — възкликна Роен. — Ще се реят високо горе, докато войниците си тръгнат. После ще се спуснат надолу и ще дебнат хората, които излизат от крепостта. По-умни са на ята, по-красиви, разбира се, и по-лесно впримчват съзнанията на жертвите. Не въздействат благотворно на настроението на хората ми. Ако не ги държим под око, неколцина от слугите ми охотно ще излязат и ще им се предложат за храна. От два дни е така. Отдъхнах си, когато Четвърти полк пристигна. За пръв път успях да изпратя някого извън стените. Чудовищата не бива да те забелязват, скъпа. Хапни си супа.