Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
Знаеше го.
— Какво ще правиш сега?
Пренебрегнах въпроса.
— Смятала си, че просто ще заповядаш на кораба да захранва с грешни данни мен и медиката, че лесно ще прикриеш всичко, което трябва да се скрие. Имала си нужда от поддържаща медикаментозна терапия, това е станало ясно веднага щом хардуерът е заработил, но не си могла да сложиш лекарствата в багажа си, защото Бо щяха да ги намерят веднага и аз щях да се запитам защо са ти нужни точно тези лекарства. — А после, след като не бе успяла да се снабди с нужните медикаменти, депресията ѝ е станала толкова силна, че вече не е можела да я прикрива, можела е само да нареди на кораба да смекчи данните за физическото ѝ състояние. — Но аз вече знаех докъде си готова да стигнеш, за да получиш своето, а и имах предостатъчно време да мисля, докато лежах тук и се възстановявах от раните си. — Да мисля какво би опитала тя и как аз бих могла да ѝ попреча, без да се издам. — И за миг не повярвах, че ще ми дадеш кораб и ще ме оставиш да отлетя с него, без да следиш отблизо действията ми.
— Ти си го направила без лекарства. Никога не си вземала лекарства.
Отидох при пейката, която ми служеше за легло, издърпах чаршафите и отворих раклата отдолу. Вътре се намираше кутията, която можеше да се види с човешко око, но не и със сензорите на кораб или станция, освен ако те нямат очи на второстепенен, с които да погледнат. Отворих я, извадих пакетчето с лекарства, които бях взела от лазарета дни преди последния си разговор с Анаандер Мианаай на Палата Омоу. Преди да срещна лейтенанта Тизаруат в офиса на старша инспектора Скааиат, преди да знам, че съществува.
— Отиваме в лазарета. — После добавих мълчаливо към „Милостта на Калр“: — Прати две воини Калр.
Долових изблик на надежда откъм Анаандер Мианаай веднага щом лейтенанта Тизаруат, развълнувана от думите ми и от вида на пакетчето таблетки в ръката ми, бе залята от непреодолимото желание да сложи край на нещастието си. Сълзи потекоха от нелепо люляковите ѝ очи, тих хлип, като скимтенето на сритано пале, се изтръгна от гърлото ѝ,
— Как сте издържали? — попита тя. — Как сте оцелели?
Нямаше смисъл да отговарям. Не беше истински въпрос, а възклицание по-скоро, и отговорът не беше от значение за никого.
— Стани.
Вратата се отвори и две от моите Калр влязоха в каютата. Не успяха да скрият изумлението и тревогата си, като видяха лейтенанта Тизаруат дълбоко разстроена и отпусната на пейката, ръкавът на униформената ѝ куртка изцапан със стомашен сок.
Отидохме в лазарета. Бяхме тъжна гледка — Тизаруат (която не беше Тизаруат) се облягаше на една от моите воини, другата вървеше отзад. Медиката ни посрещна сащисана. Сащисана и ужасена, защото със собствените си специализирани импланти беше видяла какво има в главата на лейтенантата веднага щом корабът бе спрял да манипулира данните ѝ, Обърна се към мен с очевидното намерение да каже нещо.
— Момент — спрях я рязко аз, изчаках двете воини да настанят Тизаруат (която не беше Тизаруат) на една маса и ги отпратих.
Преди медиката да е казала нещо, преди Анаандер Мианаай да се е усетила какво става, аз задействах каишите на масата и те се стегнаха около тялото ѝ, Тизаруат се стресна, но беше така дълбоко нещастна, че не осъзна какво ѝ готвя.
— Медика — казах аз. — Както сама виждате, лейтенанта Тизаруат има незаконни импланти. — Медиката мълчеше ужасена. — Отстранете ги.