В морските дълбини

– Нийла? Това е Махди...

– И Язид – довърши Нийла.

Тя сведе очи към тях. Двете момчета лежаха по гръб. Около главата на Махди беше завързан пурпурен шал, а на бузата му имаше размазани следи от червило. На едното му ухо се поклащаше златна халка. Черната му коса бе опъната назад в морскоконска опашка. Язид носеше две блестящи обици. Някой беше нарисувал усмихнато личице на гърдите му с червило. В късата му черна коса се виждаше ивица розово, а около врата му висеше дебела златна верига. На ръката си имаше татуировка. Докато Нийла стоеше и се взираше в тях, наблизо мина невзрачна зеленушка и се доближи до Язид. Побутна с муцуна брадичката му. Язид я прегърна, придърпа я към себе си и я целуна. Махди продължи да хърка, а Язид измърмори на рибата каква чудесна руса коса има.

Побесняла, Нийла силно плесна всяко от момчетата с опашка.

– Ох! – извика Махди.

– По дяволите, русалке! – викна Язид и пусна рибата. – Казах само, че имаш чудесна... Нийла? – той примигна срещу сестра си.

Махди присви очи срещу светлината.

– Яз, сепия такава! Къде беше? Чаках те. Реших да остана да те изчакам тук. Сигурно съм заспал. Защо винаги играеш най-бавния общ знаменател?

– Язид, сваляй веднага тъпите обици! И се изправете! И двамата! – развика се Нийла. – Серафина е тук.

Махди пребледня.

– Какво? – промълви. – О, не.

Изправи се.

– Серафина? Ти ли си?

– И аз се радвам да те видя, Махди – каза Серафина.

Гласът ù бе хладен, но Нийла виждаше объркването в очите ù. Беше се надявала да успее да запази глупавото поведение на братовчед си в тайна от Сера. Беше се надявала, че той ще се държи добре по време на посещението си тук. Очевидно бе хранила напразни надежди.

– Виж, Серафина, трябва да ти обясня... – започна той, докато ставаше.

– Хм, Махди? Това блещукане ли е по теб?

– Я чакай малко... Блещукаш ли? – невярващо попита Нийла. Доплува до Махди и го огледа, после направи същото с Язид. Части от телата им блещукаха, а други бяха прозрачни. Тя грабна златната верига на брат си и я издърпа през главата му. От нея висеше малка черупка от рапан. Когато Нийла я обърна с отвора надолу, от нея изпаднаха две розови перли.

– Перли невидимки – констатира тя. – Чакайте да позная... хвърлили сте перлите снощи и сте се измъкнали от двореца. Когато сте се опитали да се промъкнете обратно, всички врати са били заключени. И прозорците също. Така че сте прекарали нощта тук, под корала. Единственият въпрос е: къде бяхте преди това?

– Никъде – отвърна Язид с невинно изражение. – Просто излязохме да поплуваме малко.

– О, моля ти се. На бас, че сте плували до Лагуната. Нали? – попита Нийла и скръсти ръце.

Язид се заоглежда, демонстрирайки внезапен интерес към архитектурата наоколо.

Нийла хвърли поглед към Сера. Очите на приятелката ù бяха приковани в следите от червило по бузата на Махди. После се вдигнаха към шала около главата му. На него бе избродирано Л. „Л като Лучия“, помисли си Нийла. Сърцето ù се сви, когато видя болката, изписана на лицето на Сера.