Бряг край мътни води

Мама ми се усмихна, когато седнах на един паянтов стол до леглото. Той миришеше на влага и старост, като някоя мокра баба.

— Ще ми се да стана да ти приготвя нещо за хапване, миличка — каза тя, — но нещо нямам сили.

— Няма нищо — отвърнах ѝ. — Намерих май някаква бисквита.

— От лекарството е — каза тя. — От него се чувствам замаяна. Просто нямам сили за нищо, с него или без него.

— Знам.

Загледа се в мен продължително, сякаш се опитваше да съзре нещо под кожата ми, и тогава пристъпи към признанието.

— Баща ти беше тук снощи.

Не бях сигурна защо ми го казва, но възкликнах:

— О! — сякаш не знаех за какво говори.

Бе факт, който бих предпочела да натикам на някое място, където да не мога да се докосна до него — например на дъното, в леговището на някой алигатор.

— Така ме е срам — каза тя и извърна глава от мен. — Не би трябвало дори да ти казвам, ти си съвсем малко момиче.

— Наясно съм с някои неща, които може би мислиш, че не знам.

Всъщност подозирах, че ме е видяла или татко ѝ беше казал и тя се чувстваше длъжна да обясни.

Бавно повдигна глава по-нагоре на възглавницата и отново ме погледна.

— Не си спомням наистина много добре, но тази сутрин разбрах. Той е бил тук. През нощта.

— Всичко е наред, мамо.

— Не — каза тя. — Не е. Той не струва.

Поседяхме малко така — тя ме гледаше, а аз гледах в пода.

След известно време попитах:

— Какво ще кажеш, ако реша да замина?

— Защо ли би поискала да заминеш? — рече тя. — Ти няма какво да правиш тук.

Не точно това бях очаквала и трябваше да попрехвърля тази мисъл в главата си за миг, да се уверя, че съм чула правилно.

— Не, мадам, тук не е11 нищо за мен.

— Няма — поправи ме тя. — Не използвай „не е“.

— Съжалявам — извиних се. — Все забравям.

— Всъщност не си ходила на училище достатъчно, за да знаеш, а и аз не съм ти помогнала по-нататък с образованието, като все лежа в леглото, но ти знаеш, че много-много не ставам. Някога смятах, че мога да стана учителка или медицинска сестра.

— Наистина ли?

— Разбира се — отвърна тя.

— Мамо, ако твоя приятелка се е удавила и си намерила тялото ѝ, а тя винаги е искала да отиде в Холивуд, за да стане филмова звезда, грешно ли ще е да я изровиш, след като е погребана, да изгориш останките ѝ, да отплаваш по реката, да отнесеш праха ѝ в буркан до Глейдуотър, да хванеш автобуса и да стигнеш с нея чак до Холивуд?

— Какво?

Повторих пак.

— За какво говориш? Кое е това момиче, което ще изкопаеш?

— Мей Лин.

— Красивата Мей Лин? — попита тя, сякаш имаше дузина с това име.

— Точно тя.

— Боже мой, мъртва ли е?

— Татко не ти ли каза?