Гробна тишина
- Автор: Индридасон Алнардур
- Серия: Инспектор Ерлендур #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-660-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробна тишина». Краткое содержание книги:
И двамата млъкнаха.
— Успя ли да се свържеш с твоите хора? — попита лекарят. — За да може да бъдат с теб или…
— Няма „мои хора“ — отвърна Ерлендур. — Разведени сме. С майка ѝ. Но се погрижих тя да разбере за случилото се. Също и братът на Ева. Той е по работа в провинцията. Не знам дали майка ѝ ще дойде насам. Изглежда, че вече е получила своята доза притеснения. Било ѝ е много трудно през цялото това време.
— Разбирам.
— Съмнявам се. Аз самият не мога да го разбера — каза Ерлендур и извади няколко малки найлонови торбички и шишенца с хапчета от джоба на палтото си.
Показа ги на доктора.
— Може би тя е взела нещо от това — каза.
Лекарят взе дрогата и я разгледа.
— Екстази?
— Така изглежда.
— Това обяснява нещата. Открихме в кръвта ѝ всевъзможни вещества.
Ерлендур сякаш се колебаеше за нещо. Помълчаха за известно време, после докторът попита:
— Знаеш ли кой е бащата?
— Не.
— Мислиш ли, че тя знае?
Ерлендур погледна лекаря и сви рамене. Отново млъкнаха.
— Ще умре ли? — попита Ерлендур след известно време.
— Не знам — каза докторът. — Да се надяваме на най-доброто.
Ерлендур все още не се решаваше да зададе въпроса. Бореше се с него, колкото и да бе ужасяващ, без да стигне до някакво заключение. Не беше сигурен дали иска да направи това. Накрая реши: каквото — такова.
— Мога ли да го видя? — попита той.
— Какво? Искаш да кажеш…?
— Мога ли да видя детето?
Лекарят погледна Ерлендур без учудване, единствено с разбиране. Кимна утвърдително и каза на Ерлендур да го последва. Минаха през един коридор и стигнаха до малка стая. Вътре нямаше никого. Докторът натисна някакъв бутон и флуоресцентните лампи на тавана заляха помещението с бяло-синя светлина. После се приближи до една метална маса и повдигна малкия чаршаф, който покриваше безжизненото трупче на бебе.
Ерлендур погледна детето и погали с пръст бузката му. Беше момиченце.
— Дъщеря ми ще излезе ли от комата, можеш ли поне това да ми кажеш?
— Не знам — каза лекарят. — Невъзможно е да се каже. Тя трябва сама да го поиска. Всичко зависи от нея самата.
— Горкото момиче — каза Ерлендур.
— Казано е, че времето лекува всички рани — продължи лекарят, като видя, че Ерлендур е на път да рухне. — Това важи за тялото не по-малко, отколкото за душата.
— Времето — отвърна Ерлендур и покри детето с чаршафа, — времето не лекува никакви рани.
7
Стоя при дъщеря си докъм шест часа вечерта. Халдора така и не се появи. Синдри Снайр не намери причина да дойде в града. Други нямаше. Състоянието на Ева Линд оставаше непроменено. Ерлендур не беше ял, нито спал от предния ден насам и бе напълно изтощен. През целия ден говореше по телефона с Елинборг и Сигурдур Оли. Накрая им определи среща в кабинета си. Погали дъщеря си по бузата и я целуна по челото, преди да тръгне.
Нищо не каза на колегите си за случилото се, когато седна срещу тях по-късно през деня. Сигурдур Оли и Елинборг вече бяха научили от клюките в полицията какво бе сполетяло дъщеря му, но не посмяха да го разпитват за подробности.
— Все още ровят надолу към скелета — каза Елинборг. — Върви страшно бавно. Имам чувството, че са започнали да използват клечки за зъби. Ръката, която ти откри, все още стърчи от земята, стигнали са малко под китката. Областният лекар я разгледа и каза, че не може да каже нищо със сигурност, освен че принадлежи на човек и че той е бил с по-скоро малки ръце. Няма голяма полза от него. Археолозите не откриха нищо в почвата, което да подскаже какво се е случило или кой лежи в земята. Те предполагат, че ще стигнат до скелета утре следобед или вечерта, но това не означава, че ще получим задоволителни отговори и ще разберем кой е погребан там. Трябва да търсим отговорите другаде.
— Проучвах броя на изчезналите в Рейкявик и околността — каза Сигурдур Оли. — Има някъде около петдесетина неразкрити случая от четиресетте и петдесетте години и този може да се окаже един от тях. Вече направих списък и съм ги подредил по пол и възраст. Чакам само резултатите от съдебния лекар за костите.
— Имаш предвид, че някой от района там горе е изчезнал ли? — попита Ерлендур.
— Не и според адресите, които са дадени в докладите — отговори Сигурдур Оли, — но все още не съм прегледал всичките. Някои изобщо не са ми известни. Щом изровим скелета и получим доклада на патолога за възраст, размер и пол, със сигурност ще можем да смалим групата, дори значително. Мисля обаче, че е бил човек от Рейкявик. Струва ми се логично.