Тревожни хора

Не приличаше на бомба, определено. Приличаше на обърната кутия с коледно осветление. От публичен дом. Но в защита на Джим трябва да кажем, че е възможно да е приличало на нещо, което би могло да бъде бомба, ако човек само е чувал да се говори за бомби, но никога не е виждал истинска бомба. Нито пък публичен дом. Малко като човек, който много се страхува от змии, и докато седи на тоалетната, усети лек полъх по дупето и веднага си каже: „ЗМИЯ!“. Това, разбира се, не е логично и разумно, но ако фобиите бяха логични и разумни, нямаше да се наричат фобии. Джим изпитваше значително повече страх от бомби, отколкото от коледно осветление, и в такива случаи понякога се случва мозъкът и очите да са на различно мнение.

И така, двамата полицаи стояха долу на улицата, Джим беше потърсил съвет в Гугъл, а Джак се беше обадил на собственика на апартамента със заложниците, за да добие представа колко души би могло да има вътре. Собственикът се оказа млада майка от съвсем друг град, която обясни, че е наследила апартамента и отдавна не била ходила там. Не знаеше подробности за огледа, брокерката се грижела за тези неща. След това Джак се обади в полицейското управление, за да говори с жената от кафенето, която беше омъжена за куриера, който пръв бе подал сигнал за станалото. За жалост, Джак не научи кой знае колко повече, освен че обирджията бил „Маскиран и много дребен! Или не много дребен, ами нормално дребен! Може би по-скоро нормален, отколкото дребен! Колко е... нормалното?“. Въз основа на тази оскъдна информация Джак се опита да състави план, но не успя, защото му се обади началникът, и тъй като Джак нямаше план, който да представи на мига, началникът се обади на своя началник и на началника на началника си и накрая всички началници – съвсем предвидимо – решиха, че най-добре би било, ако веднага се обадят в Стокхолм, нали така? Всички се съгласиха с изключение, разбира се, на Джак, който искаше поне веднъж в живота си да се справи с нещо сам.

Предложи на началниците да разрешат на него и Джим да влязат във входа, да се качат до апартамента и да проверят дали не могат да се свържат с обирджията. Макар и скептично, началниците се съгласиха, тъй като Джак чисто и просто беше от полицаите, на които другите полицаи се доверяват. Джим обаче стоеше съвсем наблизо и чу как един от началниците вика по телефона: „Трябва да сте изключително предпазливи, във входа може да има взривни вещества или нещо такова, може би не става дума за заложническа криза, а за терористична атака! Забелязали ли сте съмнителни сакове? Или бради?“. Джак не обърна внимание на това, защото беше твърде млад. Но Джим обърна много голямо внимание, защото беше баща.