Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
Ричър се изправи на задната седалка. Гърбът му бе поел всички удари. Чувстваше се така, както Шевик се бе чувствал след онова падане. Здравата разтърсен. Болки навсякъде. Както обикновено или по-зле? Както обикновено, предположи Ричър. Размърда първо главата, после врата, раменете и накрая краката си. Нямаше нищо счупено. Нищо разкъсано. Нищо кой знае колко болезнено.
Това не можеше да се каже за двамата украинци. Лицето на шофьора бе размазано от въздушната възглавница, а тилът му бе ударен от неговия колега, който не бе сложил предпазен колан. В резултат на което бе полетял напред като копие и се бе забил в предното стъкло. И в момента стоеше там, превит в кръста над предния капак, с лице върху ламарината. Най-близо до Ричър бяха краката му. Те не помръдваха. Шофьорът също не помръдваше.
Ричър отвори с усилие вратата. Разнесе се скърцане на разкривен метал. Изпълзя навън, след което едва успя да я затвори. Нямаше трафик. Нито в едната, нито в другата посока освен чифт мъждукащи фарове в далечината, може би на километър и половина, два. Те обаче приближаваха. Ако колата се движеше с деветдесет километра в час, Ричър разполагаше най-много с минута. Колата, която линкълнът бе ударил, се оказа микробус. Форд. Едната му страна бе здравата вдлъбната. Извита като банан. На предното му стъкло имаше табелка, която гласеше, че автомобилът не е катастрофирал. Самият линкълн ставаше само за скрап. Цялата му предница, чак до предното стъкло, бе нагъната като акордеон. Досущ като в онези реклами, които доказваха нагледно безопасността на колите. Ако не се броеше мъжът, проснат върху предния капак, разбира се.
Фаровете приближаваха. Откъм града се появиха други. Оградата на автосалона бе разбита, буквално разкъсана като в анимационно филмче. Парчетата тел бяха извити настрани, сякаш изкривени от мощен въздушен поток. Дупката в оградата бе широка към два метра и половина. На практика цяла секция от нея бе разрушена. Ричър се зачуди дали в нея не са монтирани сензори за движение. Които са свързани с тиха аларма. Която на свой ред е свързана с полицейското управление. Нищо чудно застрахователите на автосалона да са поставили такова изискване. Защото тук определено имаше какво да се открадне.
Време беше да изчезва.
Ричър се промуши през дупката в оградата, целият натъртен и схванат, ожулен и охлузен, но все пак в състояние да се движи. Не тръгна към пътя. Вместо това закрачи из полята и празните парцели на петнайсетина метра встрани от него, там, където фаровете на преминаващите автомобили да не могат да го осветят. Някои караха по-бързо, други по-бавно. Нищо чудно сред тях да имаше и полицейски патрул. Ричър заобиколи първия бизнес център откъм задната му страна, после втория и третия. Накрая се насочи към паркинга на огромния супермаркет. Възнамеряваше да го прекоси и да продължи по главното шосе.
Грегъри научи новината почти незабавно от санитар, който почистваше в спешното отделение. Малко винтче от огромната машина на украинците. Мъжът излязъл навън да изпуши една цигара, видял какво става и веднага позвънил. Двама от хората на Грегъри току-що пристигнали на носилки. Докарали ги линейки. С включени светлини и сирени. Единият бил много зле, другият — още по-зле. Вероятно и двамата нямало да оцелеят. Парамедиците говорели за някаква катастрофа край автосалон на „Форд“.
Грегъри повика най-близките си помощници. Десет минути по-късно всички се събраха край кръглата маса в офиса на таксиметровата компания. Първият му помощник каза:
— Знаем със сигурност, че по-рано тази вечер двама от хората ни са отишли в бара, за да проверят адреса на бивш клиент на албанската лихварска мрежа.
— Колко време отнема проверката на един адрес? — попита Грегъри. — Трябвало е да приключат много отдавна. Това може да е нещо съвсем друго. Очевидно е нещо съвсем друго. Не може да е свързано със самата проверка на адреса. Защото кой живее извън града? И то близо до автосалона на „Форд“? Там е работата, че никой! И така, двамата са отишли до дома на клиента, записали са си адреса, вероятно са снимали къщата и след това са тръгнали към „Форд“. Защо? Трябва да има причина. И защо са катастрофирали?
— Може някой да ги е преследвал. Да ги е принудил да завият в тази посока. Да ги е подмамил. След което да ги е изблъскал от пътя. Районът е доста пуст нощем.
— Смяташ ли, че е Дино?
— Трябва да си зададем въпроса защо нападението е било насочено именно срещу тях двамата. Може някой да ги е проследил на излизане от бара. Което ми се струва логично. Нищо чудно Дино да ни изпраща послание. Ние откраднахме бизнеса му. Очаквахме някаква реакция, нали?