Фурияте на принцепса
- Автор: Butcher Jim
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурияте на принцепса». Краткое содержание книги:
Семейството на лейди Плацида не държеше роби и на Исана й беше трудно от един поглед да забележи разликата между граждани и свободни в домакинството. Освен това самите граждани изглежда по-малко се перчеха с положението си и по-съвестно изпълняваха задълженията си, независимо какви са, и уважението, с което се отнасяха към своите слуги и работници, не зависеше толкова силно от социалния им статус, колкото това беше обичайно за по-голямата част от Империята.
Пропастта между граждани и обикновени свободни хора, разбира се, не беше изчезнала, до това все още беше далеч. Но усещането за враждебност и страх, които я съпровождаха, тук ги нямаше.
Исана беше убедена, че това е следствие от това как Върховни лорд и лейди Плацида се отнасяха с хората си зад стените на своя дом, и това говореше доста за тях.
След като се върна от опустошената от войната Амарантска долина, Исана беше гост на Върховна лейди Ария Плацида. Въпреки че рязкото потушаване на въстанието на Калар и примирието с нахлулите каними да сложи край на войната, това не можеше да смекчи последствията. Войната беше попречила на прибирането на реколтата, беше опустошила холтовете, разрушила икономиката и унищожила властта. По цялата територия, подчинена на Калар, робите бяха вдигнали кървави бунтове. Дивите фурии, чиито призователи бяха убити във войната или умрели от глад или болести, обикаляха селата и бяха много по-опасни от бесни животни.
Последвалата борба за намиране на работа, храна и подслон срещу стихиите доведе до всеобхватен хаос. Появиха се разбойнически банди и броят им започна да нараства почти толкова бързо, колкото и болестите, поразили жителите на провинцията.
Огромните средства, налети от короната за спешно изграждане на достатъчен брой кораби, които да позволят на алеранските войски да придружат канимите до родината им, имаха успокояващ ефект — както и, по ирония на съдбата, присъствието на самите каними, които се разправяха с алеранските бандити толкова безмилостно и професионално, колкото и изпратените да ги преследват легионери.
Исана подозираше, че всъщност това е причината заминаването им да се забави с няколко месеца. Разбира се, тя не можеше да докаже нищо, но подозираше, че Гай е забавил изграждането на последните кораби, за да използва присъствието на канимите, което да помогне за установяването на обществения ред сред хаоса в изтерзаната от войната област.
Сенатската гвардия и Легионът на короната постепенно възстановяваха контрола, но това беше болезнено методичен процес, изпълнен с обичайното политическо маневриране на гражданите, борещи се за придобиване на нови титли и власт във възстановените територии — докато заселниците, които живееха там, изхрачваха дробовете си през студената зима или си ядяха обувките, опитвайки се да не умрат от глад.
С финансовата и обществена подкрепа на Дианическата лига Исана правеше всичко възможно да осигури хуманитарна помощ в региона — докато една нощ двама мъже, въоръжени с мечове, успяха да стигнат до вратата на спалнята й, преди телохранителят й да ги спре.
Новината за появата на наследника на короната, разбира се, се разпространи като степен пожар от единия до другия край на Империята в рамките на няколко дни. Това надигна нова буря от политически раздори, тъй като плановете на всеки амбициозен гражданин на Империята внезапно се разпаднаха на прах. На много хора този обрат на събитията изобщо не им хареса и мнозина вече обвиниха Тави в измама и поискаха Сенатът да го обяви за незаконен наследник. Но Сенатът нямаше никакви основания за това. Септимус се беше погрижил да има достатъчно свидетели и доказателства, които да потвърдят самоличността на неговия син.
Очевидно обаче някой беше решил, че ако някои от свидетелите удобно изчезнат, Сенатът ще може да възрази срещу официалното провъзгласяване на Октавиан за принцепс. Като най-основна свидетелка, Исана беше естествена мишена за подобни схеми.
По предложение на Първия лорд тя прие поканата на Ария да посети Плацида, уж за да говори на няколко важни срещи на Дианическата лига. В интерес на истината тя отлично знаеше точно защо идва: това беше единственото място в Империята, където можеше да е почти сигурна за своята безопасност. Предложението на Гай беше мълчаливо признание, че дори той не може да я защити в Алера Империя.