Опасно лекарство

— Предполагам, че нямаш намерение да заявиш всичко това пред съда?

Тя поклати отрицателно глава:

— Глупаво би било. Вече казах, че ако ми бъде предявено обвинение и ме изправят пред съда, аз ще се боря. Но имах нужда да споделя вината си с някого и затова ти разказвам всичко това.

— А Винс Лорд, и той ли е подведен под отговорност?

— Ще му окажем юридическа помощ. Вече реших. Но иначе той ще си поеме рисковете.

Андрю гальовно помоли:

— Независимо от всичко, което ми каза — съгласен съм, че в по-голямата си част е вярно — не бъди толкова жестока към себе си. И ти си човек като всички останали. Никой не може да се похвали с идеална атестация, но твоята е една от най-добрите.

— Не дотам. Но знам, че мога да работя по-добре и в това отношение извлечената поука е полезна — гласът й придоби пак предишния рязък, делови тон. — Има достатъчно основания за желанието и намерението ми да продължа работа. Сега съм само на петдесет и три години. Мога още много да направя за „Фелдинг-Рот“.

— И ще успееш — потвърди той. — Както винаги.

Настъпи мълчание. След малко Андрю я погледна — беше затворила очи и спеше.

Събуди се, когато самолетът се спускаше над нюйоркското летище и докосна ръката на съпруга си. Той се обърна към нея.

— Благодаря ти, най-скъпи мой. Благодаря ти за всичко — Силия се усмихна. — След още малко размисъл реших. Каквото и да става, няма да отстъпя. Ще победя.

Андрю не каза нищо. Само взе ръката й. Той продължаваше да я държи, когато самолетът кацаше.