Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
— И доколко са били убедителни в поканата си?
— Ами… достатъчно, мисля. Голицин им дал двеста двайсет и пет милиона причини да си тръгнат и да го оставят на мира.
Алекс се извърна и изгледа втренчено съпругата си.
— Михаил е открил парите ни?
— Аз му казах да си приспадне пет милиона. Може да се каже, че човекът си ги е заслужил.
— Къде са сега парите?
— В Швейцария. Вече нямам доверие на тия бермудски банки. А ти?
Алекс се изправи и няколко минути остана загледан в долината под тях. След малко Елена също се изправи и застана до него.
След малко той попита тихо:
— И точно коя вила на хълма си купила?
— Голямата, точно по средата на склона. — Тя се опита да я посочи с ръка. — Ей онази там, с четирите големи каменни комина.
— Отвътре обширна ли е?
— Съседите й викат „Колизея“. Досегашните собственици си говорели с портативни радиостанции, за да не се провикват по цял ден.
— А уютна ли е?
— Кристални полилеи, шест или седем огромни камини, грамадна винарска изба, киносалон с двайсет места. Ако си падаш по такива работи, може да се каже, че е доста уютна.
— С колко спални?
— Не съм ги броила. Шест-седем, може би осем? Някак си са разпръснати, не можеш да ги обхванеш с поглед.
— А в тях има ли деца?
— Не. Собственичката каза, ако искаме деца, да си направим свои.
— Брей! Много била важна тая собственичка…
— По този пункт беше категорична.
— Кога ще си имаме дете?
— Тая работа не става току-така, когато ти се прииска, скъпи. Срокът за доставка е доста дълъг, поне девет месеца.
След малко Алекс каза:
— Обичам те.
— И аз те обичам.
— Ще се надбягваме ли до спалнята?
— Ще ми дишаш праха, Коневич!
— Снега, скъпа. В случая снега.
— О, я млъквай! И се опитай да ме хванеш!
Бележка на автора
Преди няколко години получих интересно писмо на моя уебсайт. Руски емигрант твърдеше, че преживяното от него може да се превърне в основа за вълнуващ роман, и предлагаше да ми разкаже своето приключение. Наскоро бе прочел третата ми книга, „Кукловодът“, и смяташе, че вярно съм схванал някои явления в съвременна Русия.
Скоро се срещнах с Алекс и съпругата му Елена. Бях заинтригуван и впечатлен от историята им. Нямаше как да не поискам да узная повече.
Истинските Алекс и Елена Конанихини ме вдъхновиха за тази книга и се превърнаха в неин емоционален двигател. И на най-злия си враг не бих пожелал техните преживелици в реалния живот в продължение на 15 години. Те са чудесна двойка: той е висок, мургав и привлекателен; тя е дребничка и жизнерадостна руса красавица. Поразиха ме със своята интелигентност, всеотдайната си любов един към друг и изпитанията, които бяха преживели. Алекс всъщност е издал своите спомени под заглавие „Предизвикателство“ — тъжен, увлекателен, вдъхновяващ и въздействащ разказ. Струва си да го прочетете, ако тази книга ви е харесала. Героите в нея са измислени с изключение на Алекс, Елена и някои исторически личности.
За жалост преди година Елена почина — след толкова ведри и мрачни дни с Алекс, битки за доказване на невинността му, борба за свободата му, невероятни рискове, дори затвор и лишения, които малцина от нас могат да си представят. Две седмици по-късно получих имейл от Алекс. „Агонизирам“ — само това бе успял да напише.
Както сте видели, тази книга е посветена на Елена. Не преставам да се упреквам, че не успях да я завърша, преди тя да си отиде.
Посветена е и на Алекс, когото с радост наричам американец и приятел.
Благодарности
За тази книга съм задължен на не един и двама души. Разбира се, сред тях са членовете на семейството ми: Лиса, Брайън, Дони и Ани, мой постоянен източник на вдъхновение. Също и на Ал и Пат Хейг — чудесните ми родители, които толкова обичам.
Признателен съм на работещите в издателство „Гранд Сентръл“, забележителен екип от талантливи професионалисти: на Джейми Рааб, моята прекрасна гадателка; на великодушния ми редактор Мич Хофман; на отзивчивите Мари Окуда и Роуланд Отиуел, които се нагърбват с неизбежните шев и кройка, докато работят върху черновите, които им пращам; на Ан Туми и Джордж Корнел, автори на грабващата корица.
Специално искам да благодаря на моя агент и скъп приятел Люк Джанклоу и неговото семейство. Всеки писател се нуждае от литературен агент като Люк.
Няма да пропусна моя приятел и любим писател Нелсън Демил. Според мен той не само е най-добрият и най-забавният американски писател, но и повече от всеки друг подпомага и насърчава начинаещите автори. Когато се запознах с него, той ми даде следния мъдър съвет: „Отсега не знаеш колко книги ще успееш да напишеш, затова старай се всяка да е съвършена.“