Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
— Не, не — мрънка Уендъл. — Не. Не вижда. Не вижда. Това. — Свежда глава и отново се мъчи да натика батериите в хартията.
Сянката на новодошлия пада върху коленичилия, който упорито отказва да вдигне глава.
— Добра среща, чужденецо.
Уендъл продължава да не вдига глава.
— Аз съм Паркъс. По тез места законът — това съм аз. Как ти викат?
Уендъл отказва да отговори, ако не броим за отговор тихото мучене, което излиза от олигавената му уста.
— Питам как се казваш.
— Уен — отвръща нашият стар познайник (не можем да го наречем точно „приятел“), без да вдигне поглед. — Уен. Дъл. Гри… Грийн. Аз… аз… аз…
— Не бързай — отвръща Паркъс (не без известно съчувствие). — Ще почакам желязото за жигосване да се загрее.
— Аз… ловец на сензации!
— Не думай! — Гологлавият прикляка, а Уендъл се свива уплашено и се притиска към прокъсаното платнище на шатрата. — Да ти кажа право, чувал съм за лов на зайци, лов на елени и лов на птици, ама за пръв път чувам за лов на сензации. Уендъл вдига глава и мига на парцали.
Едната папагалска глава се обажда от рамото на Паркъс:
— Бог е любов.
— Да го начукам на майка ти! — отговаря другата.
— Всеки трябва да търси реката на живота — казва първата.
— Да го духаш! — отсича втората.
— Израстваме към Господа-Бога — казва първата.
— Оди мочай! — приканва втората.
Макар че двете глави говорят съвсем спокойно, сякаш водят дружески разговор, Уендъл се дръпва още по-назад, навежда глава и с още по-голямо ожесточение се мъчи да натика батериите в хартията, която почти е изчезнала в потния му юмрук.
— Прави като мен — не им обръщай внимание — заявява Паркъс. — Вече дори не ги чувам, честен кръст. Млъкнете, момчета.
Папагалът се подчинява.
— Едната му глава се казва Свята, другата — Скверна. Държа го само за да ми напомня, че…
Прекъснат от шума на приближаващи стъпки, той се изправя с едно-единствено пъргаво и плавно движение. Задават се Джак и Софи, които се държат за ръка като невинни малчугани на път за училище.
— Спийди! — възкликва Джак и широко се усмихва.
— Е, Пътнико Джак — на свой ред се ухилва Паркъс. — Добра среща! Я се виж, сър — колко си пораснал!
Джак се втурва насреща му с разтворени обятия, Паркъс откликва със сърдечна прегръдка. След миг Джак го поотмества и изпитателно го оглежда:
— Навремето беше по-стар, поне на тен така ми се струваше. И в двата свята.
Плешивецът усмихнато кима. Следващите си думи изрича със заваления говор на Спийди Паркър:
— Амчи сигур по-стар съм ти се видял, Джак. Нъл беше още детенце.
— Но…
Онзи маха с ръка.
— Понякога изглеждам по-стар, друг път — не толкоз. Всичко зависи от…
— Възрастта е мъдрост — набожно се обажда едната папагалска глава, на мига другата я апострофира:
— Изкуфял дъртак.
— … от мястото и обстоятелствата — завършва Паркъс и добавя: — Момчета, нали ви казах да мълчите. Ако продължавате да дрънкате, ще ви извия дръгливия врат. — Насочва вниманието си към Софи, която го съзерцава, слисана от удивление, срамежлива като сърна. — Софи, толкова се радвам да те видя скъпа. Нали ти казах, че той ще дойде? Ей го на. Само дето се забави малко повечко, отколкото очаквах.
Тя прави дълбок реверанс — коляното й почти докосва земята — свежда ниско глава и отвръща:
— Благодаря ви, саи. Елате с мир, стрелецо, и с моята любов следвайте своя път към Лъча.
При тези думи Джак изтръпва, разтърсен от странен, вледеняващ трепет, сякаш множество светове заговарят в хор и гласовете им се сливат в плътен акорд, който отеква тихо, но звучно.
Спийди — както продължава да го възприема Джак — поема дланта й и я подканя да се изправи.
— Стани, момиче, и ме погледни в очите. Не съм никакъв стрелец, ни тук, ни в пограничните земи, ако и от време на време да надявам старото желязо. Тъй или иначе имаме да си казваме много неща. Сега не е моментът за официалности. Последвайте ме оттатък хълма. На раздумка, както казват стрелците. Или по-право казваха, преди да се промени светът. Гръмнах едни чудни диви кокошки, та от тях, като гледам, ще излезе хубаво печено.