Каин и Авел [bg]

— Сякаш го е писала самата тя — отбеляза Авел. — Изгарям от нетърпение да отвори магазин и в Ню Йорк. Готов съм да се обзаложа, че ще го постигне до пет, най-много до десет години. Този път ще се обзаложиш ли с мен, Джордж?

— Не се обзаложих първия път, Авел, камо ли сега! Инак щях да съм загубил десет долара.

Авел вдигна очи и попита вече по-тихо:

— Как мислиш, Джордж, дали ще дойде да види как сенатор Кенеди открива новия „Барон“ в Лос Анджелис?

— Само ако бъде поканен и младият Каин.

— И дума да не става. Пълен несретник. Прочетох всичко от начало до край в последния ти доклад, Джордж. Напуснал е „Банк ъф Америка“ и се е хванал при Флорентина — една работа не може да задържи. Добре че е тя, да се грее на успеха й.

— Започваш да четеш избирателно, Авел. Знаеш прекрасно, че не е точно така. Обясних ти най-подробно за какво става въпрос. Младият Каин води счетоводството, докато Флорентина се занимава с магазините, както се оказва, са се сработили чудесно. Не забравяй и че една голяма банка му е предлагала да оглави клона й в Европа, дъщеря ти обаче го е помолила да й помага, когато вече не е могла да се оправя сама с финансите. Погледни истината в очите, Авел, бракът им е много успешен. Знам, трудно ти е да го преглътнеш, но защо не престанеш да важничиш и не се срещнеш с момчето?

— Ти, Джордж, си ми най-добрият приятел. Никой на тоя свят не би дръзнал да ми говори така. Никой не знае по-добре от теб, че ще се държа така, докато онзи негодник Каин не извърви половината път. Дотогава обаче няма да пълзя по корем — най-малкото докато той е жив, за да ме гледа.

— Ами ако ти умреш пръв, Авел? Двамата сте връстници.

— Тогава ще загубя и Флорентина ще наследи всичко.

— Нали разправяше, че нямало да получи и пукнат грош? Че си щял да промениш завещанието и да оставиш всичко на внук си?

— Сърце не ми даде, Джордж. Когато дойде време да подпиша документите, просто не можах да го направя. Така де, проклетият ми внук и бездруго ще наследи накрая и двете състояния.

Авел извади от вътрешния си джоб портфейла, прехвърли няколко стари снимки на Флорентина и отдели една нова — на внук си, която подаде на Джордж.

— Голям красавец! — възкликна той.

— То оставаше да не е — съгласи се Авел. — Одрал е кожата на майка си.

Джордж се засмя.

— Никога не се предаваш, нали, Авел?

— Как според теб му викат?

— В какъв смисъл? — учуди се другият мъж. — Знаеш прекрасно как се казва.

— Но все пак как ли му викат?

— Откъде да знам? — възкликна Авел. — Ти какво искаш, да пратя някой да ги следи, докато тикат бебешката количка през Голдън Гейт Парк ли? Поиска недвусмислено Флорентина да не узнава, че още се интересуваш от нея и от младия Каин.