Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Не се тревожете, сеньор! — отвърна ми той. — Ще видите, че не сте се излъгал в мен.
— Ако е така, ще ви докажа моята благодарност по начин, който едва ли смятате за възможен.
— Мога ли още сега да науча нещо повечко?
— Ще видите убиеца на брат си.
— Какво? Как? Истината ли казахте? Значи трябва да подозирате някого!
— Разбира се, че подозирам.
— Сеньор, моля ви, кажете ми името му!
— Вие самият го споменахте преди малко, когато ми разказвахте за убийството.
— Представа си нямам. Никакво име не съм споменавал.
— Припомнете си!
— Да, сещам се, стана дума за стария гамбусино, когото сте видял как умира. Но не съм казвал името му, тъй като изобщо не го знам.
— Нали говорихте и за още един човек, който сигурно много добре знае и местностите горе край соленото езеро, понеже твърдите, че е най-големият познавач на Андите?
— Да не би да имате предвид Херонимо Сабуко? Сендадора? Невъзможно!
— Защо да е невъзможно?
— Сеньор, тук се лъжете. Сендадорът — убиец! Той, който безброй много пъти е рискувал живота си, за да заведе здрави и читави толкова пътници до тяхната цел!
— Това ни най-малко не променя мнението ми. Нерядко се срещат хора, които външно оставят впечатление за почтеност, но всъщност дълбоко в себе си са негодници. Вие не го познавате. Нито сте го виждал, нито сте разговаряли с него и въпреки всичко го защитавате!
— Защитавам го, защото много добре знам на каква слава и на какво доверие се радва. Имате ли основателна причина да мислите толкова лоши неща за него?
— Нека засега оставим този въпрос!
— Не. Сигурно лесно си представяте, че изгарям от нетърпение да се запозная с него.
— По-късно, по-късно! Засега исках само да ви покажа, че ще съумея да ви възнаградя в случай, че остана доволен от вас.
— Но, сеньор, ще умра от нетърпение!
— Тогава побързайте още преди смъртта си да ни предадете хорданистите в ръцете, а после сигурно все ще има време да ви спасим!
— Знаят ли и други хора за подозренията ви?
— Не. Само отец Иларио е посветен в това, че сендадорът е убиец. Единствено с него можете да разговаряте на тази тема. Другите, и особено йербатеросите, не бива да научават абсолютно нищо. Нека както и досега смятат Херонимо Сабуко за почтен човек.
— И на мен ще ми е трудно, ако не и съвсем невъзможно да повярвам, че не е такъв. Почти съм убеден, че се заблуждавате.
— Не се заблуждавам и ще ви попитам само едно: говорихте ми за стария гамбусино. Смятате ли го за лъжец?
— Него ли? Той ще е последният човек, когото мога да сметна за лъжец. Говореше малко, но каквото кажеше, винаги бе самата истина.
— Е, тогава ще ви издам, че малко преди да умре той ми заяви, че сендадорът е убиец.
— Сеньор! Кой би го повярвал?
— Но е вярно. Сендадорът е убил един свещеник, един Божи служител. Представете си само!
— Ако, е така, това е непростим грях. Но откъде го знае гамбусиното?
— Видял го е с очите си.
— Но защо не му е попречил да извърши престъплението?
— Не е могъл, защото се е намирал на една скала високо над мястото на злодеянието. Ужасен, той му е извикал, ала било напразно.
— Тогава сендадорът е трябвало да се бои от него като свидетел на кървавото престъпление и следователно да се стреми да го очисти!
— Да, или поне да го обезвреди. Така и направил. Двамата били приятели. Ето защо не го убил, ала го принудил да му се закълне, че никога няма да го издаде.
— Ужасно, ужасно! Обаче гамбусиното все пак ви разказа всичко и престъпи дадената клетва, така ли?
— Не ми го е разказал, понеже още отпреди бях вече подочул туй-онуй, а каквото липсваше, сам си го добавих. И когато съвсем точно възстанових пред него случилото се, той не можа да ми възрази с нито една дума.
— Значи сендадорът действително е убиец, действително! Сеньор, обзема ме страх. А дали не е възможно гамбусиното да се заблуждава?
— Не, напълно изключено е. Впрочем всичко съвпада съвсем точно. Двете убийства са станали съвсем наскоро едно подир друго. Споменатата от вас бутилка е съдържала кипутата, които сендадорът е отнел от падрето.
— Сигурен ли сте?
— Да. Той е убил падрето не само заради шнуровете, а и по други причини. Но за тях — по-късно. Посвещавам ви в тази тайна като ви оказвам такова доверие, с каквото не съм удостоил даже и йербатерото, с когото станахме тук първи приятели. Надявам се, че няма да злоупотребите с откровеността ми!
— Пред никого няма да кажа и думичка.