Кралят-демон
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-610-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-демон». Краткое содержание книги:
Преди десет години генерал Дамастес се е врекъл във вечна вярност към чародея Тенедос и във визията на ясновидеца за обединена и мирна Нуманция. Тенедос е станал император и противниците са завладени, но мирът така и не настъпва, а управлението на краля-маг се дави в кръв.
Сега Тенедос е събрал армия от милиони и се готви за война срещу кралство, далеч по-голямо, могъщо и магично от Нуманция. И когато Дамастес се опитва да спре апокалипсиса, ще разкрие тъмната истина за сделката, сключена от краля-маг, за да спечели империята…
Трябваше да направя нещо, за да накарам хората да повярват, че все още има макар и най-нищожен шанс да оцелеят. Казах на бойците да развалят строя и да се престроят около мен. Вятърът беше студен, но духаше над главите ни и шепнеше през необятната свеби отвъд долината. Започнах без никакви опити да вдъхвам надежди:
— Тъй. Не знам за вас, но аз се радвам, че се разкарах от армията.
Това ги стъписа.
— Поне не ни се налага да газим в пепелта и в говната им — продължих и няколко души се изхилиха. — Ей това ми харесва, да съм тук, където човек може да подиша чист въздух — още смях.
— Така. Откъснати сме от императора. И шибаният Байран доволно потрива ръце и си мисли, че ни е спипал. Ще му докажа, че е пълен тъпак, и всеки, който желае да направи същото, е добре дошъл на малка разходка с мен.
— Къде отиваме, трибуне? — подвикна някой.
— Ще я прегазим тази свеби и ще стигнем до едни планини. Ще ги изкачим, ще се спуснем надолу и ще излезем точно на границата на Нуманция. Трябва да сме у дома някъде по Времето на птиците, тъй че времето ще е хубаво. Е, иска ли някой да тръгне с мен?
Ново мърморене и смях. Но повечето лица си оставаха безизразни, отчаяни.
— Или искате да видите колко начина може да измисли някой майсирски селяндур да ви накара да врещите, преди да заминете на Колелото?
Един сержант с навъсено лице пристъпи напред.
— С мене това няма да стане, трибун. Не мисля да се оставя да ме хванат жив. Ще се озорят много, като дойдат.
— Добре. Но не е ли още по-добре да останеш жив и още някой ден?
— Да, по дяволите! Но…
— Няма „но“. Млъквай, мамка му, и слушай!
— Слушам, сър! — и се върна в строя.
— Това е духът, който ни трябва. Защото всички ще се опитаме да останем живи. Погледни човека вляво от себе си. Познаваш ли го? Гледай да го познаваш добре, защото той ще ти измъкне нещастния задник през онези планини. Кажи му името си. Хайде. Всички.
Мълчание. След това забърбориха, подчиниха се един по един.
— До довечера ще останем тук. Първо, всеки ще се включи в подразделение. Ако вече си имате, ще бъдете подсилени. При разделянето приятелят остава с приятеля. Това ще помогне.
— Днес ще повиша някои в офицери, други — в сержанти — продължих. — Може би никога не сте имали звание и не го искате, не смятате, че можете да понесете бремето. Говна. Ще се справите и ще се справите адски добре. Другото, което ще направим, е да си разделим всички продукти. Няма да има повече дебели кучи синове, докато други умират от глад. Ядем всички или никой. Това важи за офицери, сержанти, редници и цивилни… Сега искам да видя Десети, Седемнадесети и Дванадесети от тази страна на долината. Останалите, огледайте дали няма още някой от старата ви част. Искам да тръгнем, преди някой скапан майсирец да ни надуши дирята.
Оказа се, че от разузнавачите на Йонджи са останали живи изненадващо много бойци. Въпреки рискованата им специалност разполагах с деветдесет и двама от първоначалните двеста. Събрах ги настрана и им казах, че всички са повишени в сержант.
— Причината да ви повиша не е, че ви мисля за герои. Йонджи ми обясни за какво става въпрос. Знам, че сте крадци, мошеници и убийци. Харесвам командира ви. И съм адски горд, че се опита да ме тренира да бъда като вас.
Изчаках, докато смехът им затихне.
— Повишавам ви не защото сте добри, а просто защото още сте живи. Сега искам да помогнете на другите също да оцелеят. Но ще има една промяна. Вече няма да се грижите само за собствените си въшливи задници. Всеки от вас ще има поне едно отделение, може би повече. Ако не ви харесва, пука ми за вас. Вървете да видите как може да ви използва другата страна.
Последва още по-гръмък смях, защото разузнавачите ни бяха все изпечени разбойници и убийци и дори нямаше да имат милост.
— Всички докладвайте на домин Биканер в Седемнадесети за новия си пост.