![Неуговорени срещи [сборник] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/4/7/neugovoreni-sreshchi-sbornik-download.jpg)
Неуговорени срещи [сборник]
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Неуговорени срещи [сборник]». Краткое содержание книги:
Пикник на обочине, 1972
Охлюв по стръмното
Улитка на склоне, 1966
Бръмбар в мравуняка
Жук в муравейнике, 1979
Милиард години до свършека на света
За миллиард лет до конца света, 1976
Съвсем шашнаха Малянов. Остави сандвича настрана и започна да разказва. От самото начало, от телефонните обаждания. Когато само за последните два часа разкажеш два пъти една и съща страшна история, неволно започваш да откриваш в нея забавни моменти. Малянов сам забеляза как се отплесна. Вайнгартен от време на време се разхилваше, оголвайки огромните си пожълтели зъби, а Малянов направо си постави за цел в живота да разсмее и красавеца Захар, но това така и не му се удаде — Захар само небрежно и почти състрадателно се усмихваше. А когато стигна до самоубийството на Снеговой, вече никак не беше смешно.
— Лъжеш! — пресипнало отсече Вайнгартен.
Малянов само повдигна рамо.
— Да не ми плащат — каза. — Вратата е запечатана, можеш да провериш.
Няколко секунди Вайнгартен мълча, като почукваше по масата с дебелите си пръсти и надуваше в такт бузи, а после изведнъж шумно се надигна, без да поглежда никого, се промъкна между Захар и момченцето и тежко закрачи навън. Чу се как бравата хлопна и отново замириса на чорба.
— Охо-хо-хо — унило произнесе Захар.
В същия миг момчето му подаде разлигавения шоколад и настоя:
— Отхапи!
Захар покорно отхапа и почна да дъвче. Вратата се хлопна. Все така без да поглежда никого, Вайнгартен се нагласи на мястото си, наля си водка в чашката и изломоти:
— По-нататък.
— Какво по-нататък… По-нататък отидох при Вечеровски. Онези борсуци се ометоха и отидох. От него се връщам.
— Ами червенокосият? — попита Вайнгартен нетърпеливо.
— Виж какво, Валка — рече Малянов. — Разказах всичко както си беше. Я върви по дяволите! Честна дума, трети разпит в един ден…
— Валя — нерешително се намеси Захар, — а може наистина да има нещо друго?
— Я остави, бащице! — Физиономията на Вайнгартен съвсем се беше изкривила. — Какво други? Той има работа, не му дават да работи… Как ще е друго! И освен това ми споменаха за него!…
— Кой ти спомена? — попита Малянов, предчувствувайки нови неприятности.
— Пишка ми се — с ясен глас заяви момчето.
Всички се обърнаха към него. То ги изгледа подред, смъкна се от табуретката и каза на Захар:
— Хайде.
Захар се усмихна виновно, рече: «Е, да идем» и се скриха в тоалетната.
— Кой ти спомена? — отново попита Малянов. — Това пък какво ще е…
Вайнгартен наведен се заслуша какво става в клозета.
— Обаче Губар загази! — произнесе той с печално удовлетворение. — Здравата загази!
Нещо се преобърна в мозъка на Малянов.
— Губар ли?
— Да. Захар. Намери си най-сетне майстора.
Малянов си спомни.
— Той ракетчик ли е?
— Кой, Захар ли? — Вайнгартен се изненада. — Ами, едва ли. Майстор, със златни ръце. Прави бълхи с електронно управление… Но бедата не е там. Бедата е, че е човек, който грижливо, даже педантично се отнася към собствените си желания. Това са негови думи. При което, обърни внимание, бащице, те са абсолютна истина…
Момчето отново се появи в кухнята и се качи на табуретката. Захар влезе подире му. Малянов рече:
— Захар, знаете ли, забравих. Току-що си спомних — Снеговой пита за вас.
Тогава Малянов за пръв път в живота си видя как човек побелява направо пред очите ти. Тоест става съвсем бял, буквално като лист.
— За мен ли? — попита Захар само с устни.
— Да… Снощи… — Малянов се изплаши, не очакваше чак такава реакция.
— Ти какво, познаваше ли го? — попита Вайнгартен тихо.
Захар мълчаливо поклати глава, потърси цигарите си, разсипа половината кутия на пода и захвана търпеливо да събира. Вайнгартен изрече: «Тая работа иска ей това…» — и започна да налива. Момчето се намеси:
— Чудо голямо! Това още нищо не значи.
Малянов пак потрепери, а Захар се изправи и се загледа в сина си като че ли с надежда.
— Случайност — продължи момчето. — Вижте телефонния указател, там има осем парчета Губар…“
11. „… Малянов го познаваше от шести клас. В седми се сприятелиха и до края на училището седяха на един чин. Вайнгартен не се променяше с годините, само увеличаваше размерите си. Винаги беше весел дебелак, антивегетарианец, винаги колекционираше нещо — или марки, или монети, или пощенски печати, или етикети от бутилки. Винаги досаждаше на другите — търсеше някакви особени медни монети. И вечно просеше чужди писма, молеше за пликове с печати.