Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Когато приближи, двамата мъже, седнали срещу Чизъм, станаха, ръкуваха се с него и се отдалечиха. Чизъм се обърна към мъжа до себе си. Стив остави таблата си.
— Джон… помниш ли ме?
Чизъм прекъсна разговора си и го погледна през рамо. Когато очите им се срещнаха, Стив видя безразличното му изражение да се превръща в прикрит гняв.
— Какво става? На посещение ли си… що ли?
Чизъм се обърна към съседа си и го удари по рамото.
— Трябва да вървя. Ще ти се обадя по-късно. — Стана и без да погледне към Стив, тръгна към изхода.
Стив заобиколи масата и го хвана за ръката.
— Джон… чакай! Какво има, по дяволите?
Чизъм спря и се обърна, ръката му бе неподвижна и не реагираше на ръкостискането на Стив.
— Пусни ми ръката, отрепко. — Грубостта в гласа му отговаряше на изражението му.
Двама души от бригадата на Стив от една съседна маса се спогледаха, отместиха столовете си и дойдоха при тях. Дан Довър и Тай Морисън. Довър, по-едрият от двамата, вдигна пръст пред носа на Чизъм.
— Внимавай какво говориш, докторче. Иначе ще ти трябва спешна медицинска помощ.
Чизъм го погледна и каза презрително:
— Я върви да си сърбаш лайняната чорба.
Хората от съседните маси станаха и се отместиха, двамата каналджии сграбчиха Чизъм. Стив се въртеше между тях и ги разтърваваше.
— Стойте! Спрете, момчета! Недейте! Слушайте, наистина оценявам помощта ви, но… мога и сам да се справя. Просто… оставете на мен. Става ли?
— Добре — каза Довър. — Но изкарай тая мижитурка оттук. Пречи ми на храносмилането.
Стив избута Чизъм през събралата се около тях тълпа.
— Хайде! Да се махаме оттук!
— Махни си скапаните ръце от мен!
Стив го избута в коридора и го притисна до стената.
— Успокой се, моля те! Просто искам да поговорим!
Чизъм престана да се бори.
— Виж, момченце. Аз не искам да говоря с теб. Не можеш ли да го разбереш? Или откакто работиш тук вместо мозък имаш лайна в главата? Ще ти го повторя: Аз… не… искам… да… говоря… с… теб. Не… искам… дори… да… те… гледам. Разбра ли? И ако ще се разболяваш, не го прави на нива А–1 до А–5. Може да получиш погрешна рецепта. Компрендо?
Стив пусна Чизъм и го погледна напълно объркан.
— Не разбирам, Джон. Защо? Какво съм направил?
Чизъм се засмя презрително.
— Защо ли? Защото ми съсипа живота, затова! Какво си направил? Ти ми кажи! Какво си казал на скапаната си сестра, та стана доносничка и издрънка всичко на някаква важна жица в Черната кула? И какво стана? Голям публичен проблем, приятелче! Твоята сладка сестричка ме посочи като човек, който й е уредил срещата с теб в Сантана Дийп! Какви глупости си й надрънкал?
— Никакви — унило каза Стив. — Е… нищо особено.
— Лъжеш, кучи сине! — изсъска Чизъм и се опита да тръгне, но Стив му препречи пътя. — Четирима души от администрацията на Амтрак ме обработваха цяла седмица! Щастлив съм, че съм още жив! Кристо! — Той се засмя горчиво. — Единственото нещо, което не им е казала, е, че двамата сте пушили трева и че аз съм я доставил. Ако бяха научили и това…
Стив го сграбчи за ръката.
— Джон, трябва да ми повярваш. Нямах представа, че Роз може да направи такова нещо. Не мога да разбера какво я е накарало да го направи!
— Нещо, което си казал.
Стив махна безпомощно с ръка.
— А какво ти направиха на теб?
— На мен ли? Пратиха ме тук долу да работя до края на дните си. Сега съм на двадесет и осем, така че колко остават… дванадесет, петнадесет години? И за разлика от теб, аз няма да имам щастието на ежегодна оценка. — Чизъм отново се усмихна горчиво. — Е, така става, когато се опитваш да направиш услуга на някого. Благодаря, Стив. — Той се отдръпна. — Мога ли вече да си вървя?