Контролен изстрел

Костя извади ксерокса, който Саша донесе — Кирил с Кейт, — и я показа отдалеч на Олег. Той въпреки волята си впи поглед в нея.

— Пътникът, седял в самолета с този човек, го позна — Костя блъфираше, но реакцията бе еднозначна: Олег изведнъж някак угасна и наведе глава. — Дай касетофона, Александър Борисович, нека Гладиатора послуша последния си разговор със своя брат…

Турецки сложи касетата в портативния касетофон, натисна копчето и прикри очи с длан, наблюдавайки реакцията на Олег. Той слушаше с каменно лице. Само жилите му като че ли се надуваха.

Касетата свърши. Олег мълчеше, забил поглед в пода.

— И какво искате от мен?

— Искам да видя очите ти, преди да отида при Шурочка…

— Ох! — Олег се намръщи гнусливо. — Само това не! Не мога да понасям сантиментите… Значи сте просто гости. Любопитни гости. — Олег се размърда.

— Аз дадох санкцията за ареста ви, а Александър Борисович си направи отвод и написа заявление делото да се предаде на друг следовател.

— И правилно е направил! Защо да се мърси в тия лайна. Нали е известно как ще завърши всичко… Твоите… между другото са живи и здрави. Съобщиха ми… — каза Олег на Саша, като се запъна, но така и не го нарече по име.

— Знам, спасиха ги от твоите бандити — отвърна Саша. — Но как можа, гадно копеле!

— Ох-ох-ох — въздъхна уморено Олег. — Дрън-дрън ярина! Как не разбирате най-после, че все още живеете в свят, който отдавна не съществува! И така наречените ви принципи и всичко останало са само щрихи от областта на спомените. Светът вече сто години живее по други закони — строги и еднозначни. А вие все искате да намерите златната среда — и от едната страна да не ви припича, и от другата да ви грее слънчицето. Вече не става така! Това, което става, а по-точно — стана, е закономерен подбор. И никой не е виновен, че на някого не му е провървяло. Просто нямал късмет и край. Няма нужда от трагедии!

— Но вие смятате, че ви е провървяло? И, изглежда, на това основание произнасяте присъди над другите? Така ли е? — попита Костя, без да вдига глава.

— А, ето сега правилно разбрахте — отвърна спокойно Олег и като сгъна ръцете си зад главата, каза на тавана: — Произнасял съм и ще произнасям. Защото стопанинът съм аз… а не вашите морални принципи. Край, изповедта свърши, поповете могат да си ходят. Наистина ми е жал, че ви се е наложило да се пъхате в тази помийна яма… Кажете да ме отведат в килията.