Децата на Арбат
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на Арбат». Краткое содержание книги:
„Способен на всичко…“ Какво означава това?
Самоубийство? Човекът е четиринайсет години в партията и разбира, че никого няма да уплаши с такава закана. Терористичен акт? За такова нещо не се пише, не се предупреждава, за подобна закана се разстрелва. А ето че е писал, заканва се. Може би психически не е в ред?
Към кого са отправени тези закани? И най-важното: Запорожец работи с този човек. За какво му е?
В качеството на какви взема Запорожец новите хора в Ленинград? Кого трябва да заместят те? С каква цел? Защо е тази секретност? Дори той, Березин, членът на колегията, научава за това случайно.
Сталин не е доволен от положението в Ленинград — това е общоизвестно. Иска от Киров репресии срещу така наречените участници в зиновиевската опозиция, настоява за терор в Ленинград. С каква цел? Като детонатор за терор из цялата страна? Киров отказва и очевидно задачата на Запорожец е да провокира инцидент, който би помогнал да се преодолее съпротивата на Киров. Но каквото и да организира Запорожец, следствието ще се води в Ленинград, Киров няма да изпусне от ръцете си това следствие, няма да отстъпи, ще пренесе въпроса в Политбюро.
Значи Запорожец трябва да организира нещо такова, което да зашемети всички и пред което Киров ще бъде принуден да отстъпи.
Но какво ще бъде то? Диверсия, взрив, железопътна катастрофа? С такова нещо Киров не може да бъде неутрализиран! Убийство на някой от съратниците му? Чудов, Кодацки, Позерн?… За това ли пазят Николаев? Много по-страшно е, но пак няма да отстранят Киров от следствието.
Какво тогава?
Березин добре помнеше думите, които Сталин му бе казал през 1918 година в Царицин. Сталин поиска да бъдат разстреляни няколко военни специалисти измежду бившите офицери от царската армия. Березин, тогава началник на специалния отдел, му доказваше, че обвиненията са неубедителни и разстрелът ще предизвика много усложнения и проблеми.
Сталин поучително му отговори:
— Смъртта решава всички проблеми. Няма ли го човека, няма ги и проблемите.
И Сталин излезе прав. Получи се телеграма разстрелите да се отменят, но хората вече бяха разстреляни. Не се породиха никакви проблеми.
Такава е философията на този човек. Дали ще я приложи сега? Да, безспорно да! Той, Березин, не може да заговори открито, една непредпазлива дума — и ще бъде унищожен. Но има възможност да предупреди.
Вечерта Березин се отби у Будягин. Живееха в различни входове на Петия дом на Съветите и макар че малко се познаваха и рядко се срещаха, изпитваха симпатия един към друг: и двамата бяха от желязната фаланга на старите болшевики, изминали еднакъв житейски път и необременени от честолюбиви амбиции.
Березин не изказа пред Будягин никакви подозрения. На Будягин му бе достатъчен фактът, че Березин бе дошъл в дома му, бе дошъл за пръв път в живота си, уж за някаква книга по икономика на Далечния изток, която можеше да си изиска от всяка библиотека. В достатъчна степен оцени Будягин и мярналото се в разговора съобщение на Березин, че Иван Запорожец подбира за Ленинград група свои хора и че това се пази в най-строга тайна.
След като изпрати Березин, Будягин отиде в кухнята, запари си силен чай. Жалко, че Ашхен Степановна я нямаше, искаше му се да обсъди с нея съобщението на Березин, то беше тревожно.
На сутринта Будягин подмина своя кабинет, влезе при Сьомушкин и кимна към вратата на Орджоникидзе.
— Тук ли е?
— Тук е — отговори Сьомушкин.
Като разказваше на Орджоникидзе, че на Запорожец му назначават нови хора за Ленинград, Будягин не спомена за Березин. В такива случаи източникът на информацията не се споменава.